Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 101

– Той е член – каза ниско Деси. – Потребителското му име е Батман.

– Откъде знаеш това? – попита Габриела.

– Положил е изпит в неделя – намеси се Джейкъб.

101.

СРЕЩАТА ПРИКЛЮЧИ и членовете на разследващия екип се разотидоха по стаите.

Джейкъб и Деси поседяха до автомата за кафе в стаята за почивка на четвъртия етаж. На масата пред тях бяха разстлали карта на Северна Европа.

– Никога няма да се върнат – каза Джейкъб. – През цялото време пътуват към нови места и нови страни.

Деси прокара ръка върху картата.

– Може да изключим Дания, Норвегия и Германия – каза тя.

– Знаят, че са се опарили – продължи Джейкъб. – Сега искат да изчезнат. Така че избягват всякакъв транспорт със списъци на пътници. Не плащат с кредитни карти, не се придвижват с нищо, където трябва да се легитимират. Накъде са поели и как?

Деси положи и двете си ръце върху района на Стокхолм.

– Нямат пари – каза тя. – И бягат.

– Е, и? – почуди се Джейкъб.

– Ще откраднат кола – продължи Деси. – Ако си прав, ще отидат във Финландия.

Джейкъб погледна картата, остави пръста си да се приземи на Балтийско море.

– А, защо не яхта? Само няколко километра са до Прибалтика.

– В тази страна хората пазят яхтите си повече от златния резерв. Много по-лесно е да откраднеш кола. Първо трябва да стигнат до Хапаранда.

Тя посочи една точка на картата, където земните маси се сливаха.

– Дотам са повече от хиляда километра.

– Значи сега отново се държат като обикновени крадци? – попита Джейкъб.

– След Упсала няма магистрали. Е4 става, но има камери за скоростта по целия път. Трябва да карат по-навътре в страната, над Окелбу, Болнес, Юсдал, Онге ...

Джейкъб следваше с поглед пръста є, който се виеше по тесните малки пътечки из блатата на продълговата страна.

– Родни за теб места – отбеляза той. – Кога ще са на границата?

– Трябва да спазват ограниченията на скоростта, не могат да рискуват да ги засече пътна полиция. При това има много дивеч по пътищата. Лосове, сърни и може би елени малко пљ на север...

– Има ли автомати за бензин, където могат да заредят с пари в брой, без да бъдат видени?

– Навсякъде – каза Деси.

Джейкъб прокара ръка през косата си.

– Трябва да проверим всички превозни средства, откраднати в Стокхолм следобеда, както и всички откраднати в Северна Швеция в близките часове.

Положи ръка върху картата и затвори очи. „Убийци, които изпращате пощенски картички – помисли той, – къде сте?“

102.

КОЛАТА ФУЧЕШЕ с висока скорост по моста над водата, която блестеше от двете страни. Малки, облечени в гори островчета със светлосиви скали, се надигаха отдясно и отляво.

– Да завия ли тук? – попита Мак и се наклони към предното стъкло.

Силвия гледаше надолу към картата и чувстваше как є се повдига. Ставаше є толкова лошо, когато четеше, докато пътуваше с кола.

– Наляво по път 272 – каза раздразнено тя. – Някъде от другата страна на това езеро.

Фиксира погледа си напред, право в онази точка, където пътят се губеше в далечината, точно както я бе учила майка є.

Мак намали скоростта.

– Може да не си толкова шибано кисела – каза той. – Все пак всичко това е твоя идея.