Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 97

– Творбата се казва „Табу“.

– Те наистина са напълно луди – каза Деси и отново го придърпа към себе си.

97.

СЕДЯХА В ЛЕГЛОТО и ядяха импровизиран обяд. Джейкъб тъкмо поглъщаше една от вегетарианските є лазани за микровълнова печка.

Деси премести лаптопа на леглото и зачете информацията в „Афтонпостен“ за сделката, в която адвокатката Андреа Фридрих преговаря за правата върху историята на Силвия и Малкълм.

– Два и половина милиона долара в аванс – прочете тя, – плюс лихва и допълнително заплащане за препродажба на правата върху книгата. И чуй това, адвокатката отказва своя хонорар. С удоволствие работила за добрата кауза, казва тя...

– Още ли са в „Грандхотел“?

Тя кликна по-нататък в сайта и погледна часовника на ръката си.

– Според блога на Александър Андершон са го напуснали преди половин час. Пуснали са ги отзад, за да избегнат медийното стълпотворение пред главния вход.

Джейкъб отметна завивката, стана от леглото и изчезна в кухнята.

Деси го проследи с поглед изненадана.

– Нищо не ги свързва с убийствата – извика тя към кухнята. – Могат да идват и да си отиват, както си искат.

Чу каната за варене на вода да свисти.

Минута по-късно той стоеше на вратата с две чаши кафе.

Лицето му беше съвсем мрачно.

– Те са – каза той. – Знам го.

– Но няма доказателства – отвърна Деси примирено.

Подаде є едната чаша.

– Нещата им трябва да са някъде. Капките за очи, маскировката на младежа, когато е изпразвал банковите сметки, откраднатите вещи, които не са успели да пласират. И разбира се, оръжието...

– Точно така – намеси се Деси. – Може да лежат в която и да било кофа за боклук и знаеш ли защо? Защото им казах в това шибано писмо, че скоро ще бъдат заловени. Дадох им време да почистят.

Джейкъб продължаваше да стои до леглото и да я гледа.

– Писмото не беше грешка. Правилно постъпи, като го написа.

– Наистина ли? – поколеба се Деси. – И какъв беше резултатът от него? Освен че предупреди Рудолф и ме посрами пред цялата шведска журналистическа гилдия?

Той крачеше ядосан напред-назад.

– Не са изхвърлили нещата – каза той, – поне не всичките. Серийните убийци взимат трофеи. Намерили са скривалище веднага щом са пристигнали в Стокхолм. Напълно е възможно всичко да е там. – Неочаквано застина по средата на една крачка: – Малкият ключ!

Деси премигна.

– Какво?

Протегна се през нея и компютъра и взе мобилния є телефон, който лежеше на нощното шкафче.

– Какво става?

– Най-долу, на страница трета в протокола за иззети вещи, е споменат малък ключ. Трябва да е за хранилище, някъде в Стокхолм.

98.

ГАБРИЕЛА ВЪЗДЪХНА в телефона.

– Разбира се, че сме изследвали ключа – каза тя. – Нищо не говори, че е принадлежал на Рудолф.

Джейкъб се усети как стиска челюстите си.

– И на какво се основава това предположение?

– Лежеше в казанчето за вода на тоалетната. Може да е прекарал там много седмици.

Джейкъб трябваше да се удържи, за да не фрасне телефона в стената на спалнята. Не беше нужно да си полицай, за да знаеш, че тоалетното казанче е скривалище номер едно за крадците на дребно.

– Ключът е техен – настоя той. – С него се отключва кутия, поща или някакво помещение и там имате всички доказателства.