Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 95
Джеймс Патерсън и Лиза Марклунд
– Забрави ли кои сме?
Видя как Андреа Фридрих потъва обратно в стола с пребледняло лице.
94.
УЛИЦА „ЮРВЕДЕРШГРЕНД“21 лежеше изоставена и пуста и оправдаваше името си.
Дъждът навяваше в стълбовете на фенери и уличните табели.
Репортерите си бяха отишли. И това беше нещо.
Деси плати таксито и се забърза през вратата. Стъпките є отекнаха на празното стълбище.
Чувстваше се така, като че не се беше прибирала цяла вечност.
Апартаментът я посрещна със сива зора и пълна тишина.
Свали си дрехите и ги остави да лежат на купчина на пода в коридора. После се сви и поседя на телефонната масичка в антрето, като се взираше в стената отсреща, изведнъж прекалено изморена, за да отиде под душа.
Незнайно защо си спомни за майка си.
Не бяха поддържали кой знае какъв контакт през последните є години живот, но точно сега Деси би искала да є се обади и да є разкаже за писаниците на колегите си, за отвратителните убийства и за това, колко самотна се чувстваше. И за Джейкъб. Би искала да разкаже на майка си за невчесания американец със сапфиреносините очи. Майка є би разбрала. Ако имаше познания върху нещо, то това бяха осъдени на смърт връзки...
В същия момент телефонът звънна съвсем до нея, тя толкова се изплаши, че подскочи високо.
– Деси? Дори не чух сигнал за свободно, на телефона ли седеше?
Беше Габриела.
– Да, всъщност – каза Деси и стана. Намери хавлия, с която що-годе се уви с едната ръка, след което понесе апарата към всекидневната.
– Как си? Звучеше толкова депресирано последния път, когато говорих с теб?
Деси потъна в дивана и погледна навън към входа на пристанището.
– Доста ми се насъбра напоследък – измънка тя.
– Има ли нещо общо с Джейкъб?
Деси заплака неудържимо.
– Извинявай – хлипаше тя в слушалката. – Извинявай, аз...
– Хлътнала си по него, нали?
Габриела не звучеше нито ядосана, нито разочарована.
Деси си пое дълбоко въздух.
– Предполагам – отговори тя.
За миг настъпи тишина в слушалката.
– Невинаги става, както се надяваш – каза Габриела толкова тихо, че почти не се чуваше.
– Знам – прошепна Деси. – Извинявай.
Габриела се засмя.
– Дълго страдах – продължи тя.
– Знам – повтори Деси.
Отново тишина.
– Какво се случи днес? – попита тя, за да наруши мълчанието.
– Рудолф съобщиха, че напускат „Грандхотел“ по обяд. Не беше и секунда по-рано, ако питаш мен.
Деси прехапа устни.
– Вярваш ли, че са невинни?
– Няма нищо, което да ги свързва с убийствата – отговори Габриела. – Никакви технически доказателства, никакви свидетели, никакви признания, никакви оръжия...
– Тогава кой е извършителят? – попита Деси. – Кои са убийците с пощенските картички?
Преди Габриела да успее да отговори, се звънна на вратата.
Кой би могъл да бъде? Някой репортер, който още не се беше отказал?
На вратата нямаше нито шпионка, нито предпазна верига.
– Чакай да отворя – каза Деси, излезе в коридора и завъртя ключалката.
Открехна вратата и си пое въздух.
– Ще ти се обадя по-късно – каза тя в слушалката и прекъсна Габриела.
21 (От шведски) Yrväder – снежна буря – бел. прев.
95.
ДЖЕЙКЪБ БЕШЕ почти толкова измачкан и небръснат, както първия път, когато стоеше пред вратата є.
