Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 93

Стана ясно, че телата са лежали там вътре повече от месец.

Деси извади копието на полароидната снимка, направена преди мухите да започнат да снасят яйцата си. Вятърът духаше хартията, така че се налагаше да я държи здраво с двете ръце.

Писмото и картичката не бяха открити преди следващата сутрин.

Репортерът, избран от убийците, беше заминал на почивка в деня, в който бе пусната картичката. Никой не беше изпразвал пощата му.

Когато се върнал във вестника, намерил и картичката, to be or not to be, и снимката, която тя държеше пред себе си.

Антонио Бонино и Ема Вендола пътували с кола през Европа и пристигнали в Осло сутринта на 17 май. Искали да са тук за националния празник на Норвегия.

Ема работила като секретарка в едно бюро по връзки с обществеността, Антонио учил за зъболекар.

Били женени от две години.

Деси отново погледна снимката.

Ръцете на жертвите бяха поставени точно на главите им, с длани върху ушите.

В устите им убийците бяха напъхали два чифта черни чорапи, което придаваше на лицата им гротескно изражение на болка и ужас.

Веднага бе познала картината.

„Викът“ на Едуард Мунк, серия световноизвестни платна, използвани за рекламата на трилъра „Писък“.

Деси почувства как очите є се напълниха със сълзи. Не знаеше дали беше заради вятъра или от мисълта за мъртвите.

За тази кола бяха събирали пари, откакто са се оженили. Шест легла, за да могат да взимат и децата, когато се родят.

Дали бяха имали време да се уплашат?

Почувствали ли са болка?

Тя се обърна с гръб към караваната, тръгна към изхода, като не искаше да мисли повече за убитите.

Вместо това извика образа на Джейкъб. Непокорната му коса, намачканото велурено яке, блестящите сини очи.

Той не се беше обадил.

Беше изчезнал от живота є като че никога не бе присъствал в него.

Последната седмица беше като сън, по-скоро кошмар, в който целият є живот бе обърнат с главата надолу от сили, върху които нямаше никакъв контрол.

Деси мръзнеше.

Спря се до входа, обърна се и погледна изоставения паркинг. Крехки брези се превиваха от течението. Водата по-надолу беше сива. Бели гъски плуваха в нея. Лентата, с която бе оградена караваната, се бореше с вятъра.

Тези убийства биха могли да бъдат дело на Рудолф.

В средата на май са били на свобода.

93.

Стокхолм, Швеция

СИЛВИЯ ОСТАВИ Малкълм да влезе пръв.

Наслаждаваше се да вижда въздействието му върху скучната Андреа Фридрих; адвокатката съвсем се подмокри, още щом той се появи в стаята.

– Скъпи Малкълм – каза Андреа, изправи се и взе ръката му в своите две.

Бузите є горяха в аленочервено. Погледът є се плъзгаше от бицепсите до областта на таза на мъжа.

Силвия седна точно срещу нея и се усмихна.

– Чудесно, че се приближаваме към споразумение – каза тя.

Усмивката на адвокатката замря, когато погледна с крайчеца на окото си Силвия. Тя сложи грозните си очила за четене и започна да ровичка из хартиите на масата.

Намираха са в една от малките конферентни зали на „Гранд- хотел“; зала, която адвокатката беше наела за провеждане на преговорите относно световните права върху историята на Силвия и Малкълм.