Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 94

– Получих окончателното наддаване както за правата върху книгата, така и за правата върху филма – уведоми ги тя и подреди документите на две купчини пред себе си. – Четирима от участниците са наддавали и за двата пакета, трима са показали интерес към книгата и около десетина искат да направят филма. Смятам да ги прегледам с вас, така че вие...

– Кой предлага най-много в аванс? – попита Силвия.

Адвокатката я погледна над очилата.

– Има редица условия, свързани с различните оферти – поясни тя. – „Нилсен & Бернер“ в Ню Йорк например имат интересни планове, в които виждат бъдещ телевизионен сериал, компютърна игра, лекторско турне...

– Извинете – прекъсна Силвия приятелски, – но колко плащат те предварително?

Андреа въздъхна театрално.

– Почти нищо, крайната сума е най-високата, но тя зависи и от собствения ви принос в рекламната кампания...

Малкълм се протегна, така че тениската му се вдигна, и се почеса по корема.

– Авансът? – попита той и се усмихна на Андреа.

Ъгловатото є лице се разтвори в глуповата усмивка и тя отново непохватно се зае с хартиите.

– Най-голям аванс предлага „Йококоз“, японска фирма, която всъщност иска само цифровите права. Искат да направят манга серия с всички възможни допълнителни продукти под формата на снимки и модни линии.

Правата върху книгата биха искали да могат да препродават, без възможност вие да давате мнението си, къде ще попаднат...

– Колко? – попита Малкълм.

– Два милиона долара – отговори Андреа.

Силвия се протегна.

– Звучи добре – каза тя. – Подпиши с „Йококоз“.

Адвокатката запримига.

– Но... изпълнението на договора трябва да се регулира. По-нататъшната продажба не може да остане отворена, вие трябва да контролирате крайния продукт...

– Опитай се да ги направиш два и половина милиона – каза Силвия, – без това да е изискване. За сметка на което пък парите трябва да бъдат платени утре. Готови ли сме?

Андреа Фридрих се помръдна недоволно на стола.

– Искам само да ви напомня за хонорара ми. Нямам право да ми плащат в проценти, тъй като членувам в Шведската адвокатска колегия, но ние ще спазваме обичайната практика, нали?

Силвия вдигна изненадано вежди.

– Така ли? Не си спомням да съм подписвала подобен договор.

Андреа Фридрих щракаше раздразнено евтината си химикалка.

– Една четвърт от хонорара е обичайната практика в такива случаи. Обсъдихме го, когато разговаряхме първия път. Някои агенти взимат значително повече.

Силвия кимна.

– Знам, че двайсет и пет процента е нормално – каза тя, – но в нашия случай смятам, че пет процента са повече от достатъчно.

Адвокатката изглеждаше така, сякаш не може да повярва на ушите си.

– Какво имаш предвид? 100 000 долара? Та това е нелепо!

Силвия се усмихна отново.

– Ще получиш пет процента.

Андреа Фридрих се понадигна от стола. На бузите є имаше червени петна, които покриваха и цялата є шия.

– Почти един милион шведски крони за няколко дни работа – продължи Силвия. – И ти наричаш това нелепо?

– Всъщност съществува практика... – започна адвокатката.

Силвия се наведе напред и снижи глас до шепот: