Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 92
Джеймс Патерсън и Лиза Марклунд
– Ако лосанджелиската полиция отиде там и почука, ще открие значителни запаси от
Линдън се засмя.
– Между другото – каза той, – погледнах протокола от претърсването на хотелската стая на Рудолф в Стокхолм. Къде е отишъл ключът?
Една сервитьорка профуча покрай телефонната кабина с хамбургер върху поднос, високо над главата си.
– Ключът? – повтори Джейкъб и се възхити на баланса є. – Малкият ключ, споменат най-отдолу, на трета страница.
– Как по дяволите можа да прочетеш това, Линдън? То е на шведски.
– www.tyda.se – отговори Линдън Гребс. – Просто любопитство на един стар човек.
Сервитьорката направи пирует, така че полата є се вдигна. Беше с розови бикини.
– Това е пълна лудост – каза Джейкъб. – Знаеш ли защо близнаците са били изхвърлени от Калифорнийския университет? Чукали са се пред публика.
– Днешната младеж! – възкликна агентът от ФБР. – Мисля си за нещо. Не допускаш ли, че убийците може да са няколко? Че Рудолф имат имитатори?
– Мислил съм за това, но не се връзва. Никога например не се разгласи, какво пише на картичката. Ако става въпрос за няколко убийци, те трябва да действат в тайно споразумение.
– И по-откачени неща са се случвали – добави Линдън Гребс. – Кога мислиш, че ще се върнеш на Цитрус авеню?
Джейкъб стана сериозен.
– Няма да се връщам. Заминавам.
Линдън Гребс замълча. Джейкъб тъпчеше на едно място, не можеше да зададе единствения уместен въпрос: колко сериозно е всъщност това с рака на простатата?
– И още нещо – каза Джейкъб. – Можеш ли да побутнеш тук-там и да събереш нещо за Луси?
Старецът въздъхна дълбоко.
– Не вярвах, че ще попиташ.
– Благодаря ти за всичко – каза Джейкъб.
– Тогава да си кажем
Но линията вече бе прекъснала.
20 (От испански) Да, господине! Какво става? – бел. прев.
92.
КАРАВАНАТА СТОЕШЕ на къмпинг извън града.
Огражденията на полицията бяха вдигнати до самия вход на мястото, но около колата все още имаше ленти.
Деси вдигна ципа на шушляковото си яке чак до брадата.
Къмпингът беше почти празен и не само заради времето. Италианската каравана стоеше самотна в своята част на парка, като прокажена метална кутия, чиито съседи бяха избягали в паника.
Приближи се.
Множеството умрели насекоми все още лежаха от вътрешната страна на прозорците. Насекоми покриваха и долната една трета част от пространството на предното стъкло.
Сложи качулката на главата си. Духаше смразяващ вятър от фиорда на Осло малко по-надолу, остър като малки пирончета.
По мухите бе ясно, че нещо не е както трябва с италианската каравана.
Съседите от палатката се бяха оплаквали от бръмченето, а после и от миризмата.
Собственикът на къмпинга, мъж на име Улсен, не беше обърнал внимание. Италианците бяха платили за мястото по сметката му, така че Улсен не беше придирчив.
Ако хората искаха да имат мухи за домашни любимци, кой беше той да си дава мнението. Когато полицията най-накрая пристигна, прозорците бяха догоре покрити с черни, пълзящи насекоми.
