Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 91

Джеймс Патерсън и Лиза Марклунд

Джейкъб седеше, без да помръдне, и бързо складираше информацията на точните места в главата си.

– Макълм Рудолф и Сандра Шулман са били двойка?

– От прогимназията. Тя дойде някъде отвъд Монтесито, бяха съседи или нещо такова...

– Скъпи, с кого разговаряш? – извика жената от спалнята. – Лежа и те чакам, палавнико!

– Млъкни – кресна Били в отговор. – Зает съм, по дяволите! – и енергично се изтри под носа.

Джейкъб го прие като сигнал да стане и да се запъти към вратата.

– Къде живееше Сандра Шулман, когато изчезна? – попита той.

– В блока на Вив и Мак, в апартамент, ей там, на ъгъла на „Уилшър“ и „Ветеран“. Там ли ще отидеш? Веднага?

– Имаш ли номера на блока?

Били го погледна с презрение.

– Да ти приличам на шибания гугъл?

91.

ДЖЕЙКЪБ СА ВЪРНА обратно в Уестууд Вилидж, спря на охраняемия открит паркинг и се запъти към същото кафе, от което се обади по-рано през деня. Интериорът беше в пастелни цветове в стил петдесетте. Джубоксът беше цифров, но свиреше само Елвис и Бъди Холи. Всички сервитьорки фучаха наоколо на ролкови кънки.

Отиде в дъното и се затвори в типичната за времето телефонна кабина. Карлос Родригес отговори със същото пращящо si, както в домофона.

– Джейкъб Канън е – каза Джейкъб. – Нюйоркска полиция. Говорихме вчера...

– Si, senor. Que pasa?20

– Имам още един въпрос. За Сандра Шулман. Каза, че е дошла в Замъка през последния уикенд преди търга?

Отговорът в слушалката се забави.

– Si? Какво искаш да кажеш?

– Напълно ли си сигурен?

– Сандра играеше тук още от малка chiquitita. Та как не бих я познал?

– Говори ли с нея онази вечер?

– Si, claro! Тя ме целуна по бузите, мило момиче е.

Джейкъб махна косата от челото си.

– Ти каза, че братът и сестрата са тръгнали оттук посред нощ. Видя ли кога си тръгнаха?

– Pero claro que si. Те ме събудиха. Портата се отваря само отвътре.

– Видя ли дали Сандра беше в колата?

Стана тихо в слушалката.

– Беше късно през нощта – каза той. – Тъмно като в гроб. Нищо не се виждаше в колата.

– Но разговаря с Рудолф?

– Със сеньорита. Тя шофираше.

– А брат є?

– Мисля, че той седеше до нея...

– Но не видя Сандра Шулман да напуска имението?

Стана тихо за миг.

– Трябва да е била с тях, защото не остана тук.

Джейкъб пусна слушалката с дълга въздишка.

– Благодаря – каза той. – Това беше всичко.

Постави обратно слушалката и напъха още няколко монети в автомата.

Линдън Гребс отговори след първия сигнал.

– Как е, аматьор с аматьорите? Стигна ли до някъде?

– Можеш ли да провериш Сандра Шулман? Последният известен адрес е на булевард „Уилшър“ и ъгъла с „Ветеран“.

– Нещо по-специално за нея?

– Трябва да е изчезнала. Приеми го като сигурна информация от анонимен източник: може да е заровена на хълма над Монтесито. Аз бих започнал с претърсване на задния двор на Замъка.

Джейкъб чу как старият агент от ФБР драскаше с писалката си.

– Как беше с Уилям Хамилтън? – попита Линдън Гребс, докато пишеше.