Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 90
Джеймс Патерсън и Лиза Марклунд
Предполагаше, че братът и сестрата са убили безхаберния си попечител, пропилял цялото им наследство.
А коя беше Сандра Шулман, приятелката, която градинарят беше споменал?
Нея трябваше да потърси.
Незнайно защо изведнъж видя Деси Ларшон пред себе си, дългата є коса и грациозния є профил, жилестите пръсти и зелените очи.
Дали журналистическият тормоз пред вратата є беше спрял? Дали се беше върнала към обичайните работни часове?
Мислеше ли за него?
Той отхвърли раздразнено тази мисъл.
Следващото му посещение щеше да е при гаджето, преследвало Силвия из цяла Европа, без някога да е имало паспорт.
Той запали колата. Искаше да си тръгне от тук и да открие един телефон.
Трябваше да се обади на Линдън Гребс.
90.
УИЛЯМ ХАМИЛТЪН, или Били, както не съвсем оригинално го наричаха познатите му, отвори вратата с разрошена коса и само по една розова хавлия.
– Какво? – попита кисело той и запремига на светлината от стълбището.
– Полиция – отговори Джейкъб Канън и показа значката си. – Мога ли да вляза?
– По дяволите – изпсува Били Хамилтън и пусна бравата.
Джейкъб го прие за „да“ и пристъпи в апартамента, който не беше никак лош.
Намираше се на Барингтън авеню, само на няколко километра от Уестууд вилидж и района на университета, на последния етаж, с голяма тераса, която гледаше към басейна в задния двор. Джейкъб набързо преброи трите спални, имаше модерен кухненски барплот и открита камина на газ.
– Какво, за Бога, търсиш тук?
Били потъна в бял ъглов диван, който стоеше пред изкуствената камина. Хавлията се разтвори, приплъзвайки се настрани, и разголи почернялото му мускулесто бедро.
– Скъпи, кой е? – извика женски глас от спалнята.
– Не е твоя работа – измърмори той и си избърса носа.
– Идвам по повод Силвия и Малкълм Рудолф – поясни Джейкъб и седна неканен на дивана.
Били простена високо.
– По дяволите... Та аз вече отговорих на тези скапани въпроси! Кога бих имал време да пътувам като някакъв шибан скитник из Европа? Аз работя, да му се не види!
– Какво работиш? – попита Джейкъб, като се бореше с инстинктивната неприязън към младежа на дивана.
Били изправи гръб.
– Актьор съм – каза той.
– Наистина – продължи Джейкъб. – И къде си играл?
Раменете му малко се снижиха. Отново се избърса под носа.
– Също съм и музикант. Композирам за един телевизионен
сериал...
Джейкъб погледна бележката от Линдън Гребс.
– Срещнал си Силвия, когато си учил драма в Калифорнийския университет ...
Младежът разпери ръце.
– Ситуацията беше следната: опитах се да спася Вив от лудия є брат. Връзката им стана напълно ненормална, когато Санди изчезна. Целият беше обсебен от Вив. Единственото, с което се занимаваха, беше шибаният им клуб, и един с друг...
Джейкъб го прекъсна.
– Изчезна? Кой изчезна? Сандра Шулман?
Били Хамилтън стана и започна да крачи ядосано напред-назад пред камината.
– Щяха да пътуват за Замъка, за да си вземат последните неща оттам, но аз имах прослушване и не можах да ги придружа. Чакаха два часа, но Санди така и не се появи. Никой не знаеше къде е. Мак го прие много навътре.