Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 89

– Рудолф способни ли са на подобни неща?

Ники Еверет намести очилата на носа си.

– Рудолф бяха по-задълбочени във формата на изразяване. Това, което разказахте, звучи малко повърхностно.

Джейкъб прокара ръка през косата си.

– И все пак – каза той, – обясни ми: как по дяволите подобно нещо може да бъде изкуство?

Докторантът го изгледа с абсолютно безразличие.

– Смяташ, че произведението на изкуството трябва да може да се окачи на стената и да се продава на комерсиален пазар?

Джейкъб разбра, че няма да стигне доникъде, както я беше подкарал, и смени темата.

– Основали са клуб за изкуство – „Общество за изкуство без граници“...

– Беше някакъв интернет проект, не мисля, че видя бял свят.

– Как изглеждаше обкръжението им като цяло? Роднини, приятели, гаджета?

Ники Еверет изпадна в пълно недоумение, като че ли самата мисъл, че разполага с подобна незначителна информация, беше изцяло абсурдна.

– Знаеш ли дали страдаха за мъртвия си попечител?

– Техния... кой?

Джейкъб се отказа.

– Добре – каза той и стана. – Жалко че Рудолф не са имали финансова възможност да продължат да учат тук. Като си помисли човек какво фантастично изкуство биха могли да създадат... – Приготви се да отиде при колата.

Ники Еверет също стана и за първи път лицето му доби някакво особено изражение.

– Не се имали финансова възможност? Силвия и Мак бяха изключителни таланти. И двамата получаваха стипендии. Нямаха проблеми с таксите.

Джейкъб се спря.

– Защо тогава прекъснаха?

Ники Еверет примигна многократно, знак, че беше възмутен.

– Създадоха творбата „Табу“ и бяха изключени. В техния случай лицемерието в обществото и в този факултет наистина показа своите дребнобуржоазни задръжки.

Джейкъб беше зяпнал момчето.

– Какво направиха?

Ники Еверет преглътна.

– Възпроизведоха действие, което беше в унисон с естеството на творбата. Правиха секс върху стойка в изложбената зала.

89.

ДЖЕЙКЪБ ПОСЕДЯ в колата с изключен джипиес и с платнената торба на седалката до себе си.

Убедеността му растеше, нещо беше фундаментално сбъркано с Рудолф. Колкото повече научаваше за произхода им, толкова по-мъгляв му изглеждаше той.

Трябваше да започне само с последната информация: сигналите, които бе уловил в записа от Музея за модерно изкуство бяха точни. Братът и сестрата имаха сексуална връзка.

Възможно бе предпочитанията да бяха различни в света на концептуалното изкуство, но в света на Джейкъб човек не се чукаше с брат си или сестра си близнак пред публика, освен ако не му хлопаше дъската.

Дългата следа от прерязани гърла, оставили след себе си, също не можеше да бъде случайна. Въпросът се свеждаше само до там: коя беше кокошката и кое беше яйцето.

Дали Силвия не беше травмирана завинаги, след като бе открила закланите си родители? Нима се опитваше да преодолее случката, като я повтаряше отново и отново под формата на ужасяваща творба на изкуството?

Или може би тя бе убила майка си и баща си, когато е била само на тринайсет години? Дали беше възможно физически? Би ли имала достатъчно сили, за да го направи? Шията беше жилава. Изградена от мускули, вени и сухожилия. И най-вече: защо би го направила?