Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 88

Репортерката не отговори веднага.

– Трудно ми е да отговоря, не съм експерт.

Деси отвори файла с плика и погледна адреса: беше написан със същите печатни букви като останалите. Но на обратната страна имаше нещо, което не беше виждала преди. Девет цифри, набързо надраскани.

– Номерът на гърба – каза Деси – Какво представлява?

– Телефонен номер – поясни Шарлота Брукмозер. – Обадих се. На пицария във Виена е. Полицията прецени, че няма нищо общо със случая.

В същия момент електронната поща на Деси отново даде сигнал. Тя усети как стомахът є се сви.

„Това е Джейкъб – премина през главата є. – Изпратил ми е имейл, защото му липсвам“.

Беше от Габриела.

Опитах се да ти се обадя. Още едно двойно убийство. В Осло.

– Трябва да приключвам – каза Деси и прекъсна разговора с Шарлота Брукмозер.

88.

Лос Анджелис, САЩ

КАЛИФОРНИЙСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ беше голям колкото един приличен град в Средния запад. Повече от 30 000 студенти, близо 200 сгради, повече от 50 000 кандидати всяка година.

Джейкъб беше настроил джипиеса на „Чарлс И. Янг драйв“, адрес в северната част на университетското градче, където се намираше факултетът по изкуства и архитектура.

Прокара ръка през косата си и се опита да следва указанията на металния глас на апарата и разбира се, обърка посоката. Затова отвори прозореца и попита няколко дългокоси типа с раници къде се намира факултетът по изкуства.

Упътиха го бързо и правилно.

Паркира до някакви сгради, които бяха почти толкова вдъхновяващи, колкото бетонните предградия в южен Стокхолм. Погледна адреса с указанията на Линдън Гребс.

Да, това трябваше да е.

Човекът му за връзка, Ники Еверет, го чакаше на стълбите пред номер 240. Младежът носеше спортен панталон, голф риза, мокасини и очила без рамки.

Джейкъб никога не се беше срещал с докторант по концептуално изкуство, но бе очаквал да види малко по-брадясал и по-откъснат от света тип.

– Чудесно, че имаш време да се срещнеш с мен – каза Джейкъб, докато се съвземаше от изненадата.

– Вярвам в изкуството, което създава общуване – отвърна сериозно Ники Еверет и го погледна през излъсканите очила.

– Е – възкликна Джейкъб. – Познавал си Малкълм и Силвия Рудолф?

– Не бих го казал точно така – продължи Ники Еверет. – Въпреки че днес не общуваме физически, имаме друг вид връзка.

Джейкъб се изкашля.

– Да поседнем, а? – попита той и посочи няколко пейки до входа.

Седнаха под сянката на оредели широколистни дървета.

– Ако разбирам правилно, учил си заедно с брата и сестрата Рудолф чак докато са прекъснали?

– Абсолютно – отговори момчето. – Силвия и Мак бяха пионери в своята област.

– Която беше...?

– Нека да цитирам Сол ле Вит: „В концептуалното изкуство идеята или понятието е най-важният аспект на творчеството. Идеята се превръща в машина, която прави изкуство“.

Джейкъб се напрегна, за да разбере.

– Една случка, или поредица от случки, може следователно да бъде произведение на изкуството? – попита той.

– Естествено. И Мак, и Силвия бяха твърдо решени да изследват творбите си до краен предел.

Джейкъб си спомни историята на Деси за студентката, имитирала психоза като дипломна работа, и момчето, което разбило вагон на метрото и нарекло творбата „Териториална пикня“. Той разказа случките на Ники Еверет.