Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 86

Врати стояха наполовина отворени към разкошни салони и тъмни коридори.

Той поглеждаше възможно най-бързо в различните стаи.

Мястото изглеждаше занемарено и изоставено. Джейкъб зърна някаква завеса в библиотека без книги.

– Спалнята на господарите е на втория етаж.

Извита, великолепна стълба водеше нагоре към по-интимната част на Замъка. Светли правоъгълници по стените издаваха местата на картините. Диван в стил рококо със скъсана дамаска стоеше самотен и прашен във фоайето на горния етаж.

– Направо! – каза Карлос Родригес.

Леглото си беше на мястото, богато украсено, с балдахин, без драперии или чаршафи. Иначе стаята беше напълно празна.

– Значи тук е станало – каза Джейкъб.

Карлос Родригес кимна с глава.

– И ти беше тук в онази нощ?

Той кимна отново.

– Какво видя?

Мъжът преглътна.

– Ужасни неща – каза той. – Страшно много кръв. Господарят и господарката лежаха мъртви в красивото легло. Без никакви дрехи, трябва да са спели, когато се е случило.

– Видя ли раните им отблизо?

Мексиканецът постави показалеца си като нож върху гръкляна.

– Дълбоки рани – отвърна той. – Почти до костта, отзад на врата.

Той потръпна в несъзнателно движение.

Джейкъб го гледаше.

– Как така се случи, че си бил тук, в спалнята на господарите, посред нощ? Често ли го правеше?

Мъжът категорично отрече.

– No, no, аз спях при семейството си, когато сеньорита позвъни. Тогава се забързах насам.

Косата на Джейкъб се изправи.

– Значи не си ги намерил ти?

– No, no, не аз. Беше малката Силвия.

86.

Понеделник, 21 юни

Копенхаген, Дания

РУТИНАТА ПРИСЪСТВАШЕ и тук. Понякога на Деси є се струваше, че я вижда съвсем ясно. След това є се изплъзваше отново.

Тя седеше в неоправеното си хотелско легло, заобиколена от всички снимки и картички, от всички смачкани копия на Джейкъб. Разглеждаше ги поотделно, въпреки че ги бе видяла стотина пъти, а може би повече – всичките сгради, хора и детайли се бяха запечатали в нея.

Сред тях беше картичката от Амстердам със скучната постройка на „Принсенграхт“, домът, в който се бе укривала Ане Франк през войната и бе написала световноизвестния си дневник.

Сред тях бяха Рим и Мадрид: Колизеума и Лас Вентас, гладиаторски игри и бикоборства. Арени за спектакъл, в който трябваше да се убива.

На картичката от Париж се виждаше Ла Консиержери, легендарният атриум към гилотината.

От Берлин беше изглед от бункера, построен от Хитлер, най-неуспелият художник в историята.

От Стокхолм беше „Стурториет“, сцената на Стокхолмската кървава баня.

Три от картичките обаче прекъсваха нишката.

Тиволи в Копенхаген?

Олимпийският стадион от летните игри през 2004 г. в Атина?

Или анонимната търговска улица в Залцбург?

Какво общо имаха те със смъртта?

Деси остави изображенията на леглото.

Дали рутината беше само въображение?

Нахалство ли беше да вярва, че можеше да внесе ред в начина на мислене на тези болни хора?

Стана и отиде до прозореца. Дъждът беше преминал в мъгла.

Коли и велосипедисти кръстосваха Кралския площад под нея.

Какво всъщност я интересуваше това?

Джейкъб я беше изоставил. От вестника не се бяха обаждали от няколко дни.