Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 85

Спомни си информацията на Линдън, че е притежание на кредитори. Лицето на Карлос Родригес помръкна.

– Децата го наследиха заедно с всичко останало – картините, бижутата, акциите и предприятията. Джонатан Блитън бе определен да управлява собствеността, докато навършат 21 години. Но когато този ден настъпи, парите бяха изчезнали.

Джейкъб повдигна вежди.

– Опекунът ли ги беше присвоил?

– Todo! До последната стотинка. Къщата беше продадена на търг. Фирмата, която я купи, щеше да я превръща в сграда за конференции. Добре че банкрутира по време на финансовата криза.

– Какво казаха Силвия и Малкълм Рудолф за това?

Очите на мъжа заблестяха.

– Трябваше да прекъснат обучението си в университета, нямаше пари за таксите и трябваше да започнат да работят. Но се справиха прекрасно! – повтори той.

Джейкъб стисна челюсти, ако старецът само знаеше...

– Кога ги срещна за последно?

Карлос Родригес дори не се замисли.

– През уикенда, преди къщата да се продаде на търг. Бяха тук, за да си вземат някои неща за спомен, албуми със снимки и други подобни, ценностите, разбира се, не можеха да вземат...

– И двамата ли дойдоха?

– И Сандра – добави градинарят. – Сандра Шулман, най-добрата приятелка на Силвия, следваше ги навсякъде. Останаха само няколко часа този последен път, след което тръгнаха, в полунощ... Навярно им беше трудно да се сбогуват с дома от детството си...

Джейкъб се обърна, не преливаше от състрадание към чувствата на брата и сестрата.

– После Джонатан Блитън бе убит – каза той, за да продължи историята.

Карлос Родригес се подсмихна.

– Размотава се с putas16. Какво друго да очаква човек?

– За какво е похарчил парите?

– Вероятно си е купувал putas. Какво знае човек като мен за подобни неща?

Джейкъб смени темата.

– Главната сграда, Замъкът, стои ли още? – попита той.

Лицето на Карлос Родригес отново се разля в широка усмивка.

– Pero claro que si!17 Аз вече не съм назначен тук, живеем, разбира се, от моята пенсия, но се грижа за Замъка така, както когато господарят и господарката живееха тук, грижа се и още как...

– Можеш ли да ми го покажеш? – попита Джейкъб.

– Si, claro!18

Мъжът забърза, куцукайки към къщата, и излезе след миг с впечатляваща връзка ключове в ръка.

– Какво искате да видите?

– Спалнята – каза Джейкъб. – Мястото, където Хелън и Саймън Рудолф са намерени мъртви.

16 (От испански) Проститутки – бел. прев.

17 (От испански) Ама разбира се, че да! – бел. прев.

18 (От испански) Да, разбира се! – бел. прев.

85.

ЛИНДЪН ИМАШЕ ПРАВО. Къщата беше огромна. Изглеждаше като във филм на ужасите, чието действие се развива в английската провинция.

Сеньор Родригес без съмнение правеше всичко, за да поддържа сградата в добро състояние, но накуцващото му остаряло тяло нямаше никакъв шанс да надвие вятъра, влагата, бурените и плевелите по стените. Много от рамките на прозорците зяпаха стърчащи и изпочупени. Един накривен, увиснал прозорец леко скърцаше от вятъра.

– Електричеството е прекъснато – започна да се извинява градинарят, докато отключваше дъбовата врата.

Стъпките на Джейкъб отекнаха във величественото каменно фоайе.