Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 84

Замъкът, задникът ми.

Заключи колата и се запъти към домофона от лявата страна.

– Si – отговори един пращящ глас.

Очевидно не беше напълно обезлюден.

– Hola – каза Джейкъб. – Говорите ли английски?

Имаше добри качества, но владеенето на езици не беше сред тях.

– Si. Yes.

– Джейкъб Канън, нюйоркска полиция. Имам няколко въпроса за семейство Рудолф.

– Заповядайте! – каза пращящият глас и портата се раздели, приплъзвайки се в двете страни.

Нима беше толкова лесно?

Той се върна при колата, премина през отворената врата и изведнъж се озова в една друга страна.

Посипаният с чакъл път се виеше през гориста местност.

Не се виждаше никакъв Замък.

За сметка на това пък съзря къщурката на охраната в стил тюдор на петдесетина метра напред от лявата страна. Видя как външната врата се отвори и как един възрастен мексиканец закуцука по чакъла.

Джейкъб спря колата и отново излезе.

– Нюйоркска полиция? – повтори мексиканецът с широка усмивка, протегна напред свитата си в юмрук ръка и се представи като Карлос Родригес.

– Трябва да знаеш, че очаквах – каза той.

– Какво? – изненада се Джейкъб.

– Съвсем навреме – продължи мексиканецът и набързо се прекръсти. – Убийствата на господаря и господарката са неразкрити прекалено дълго!

Джейкъб погледна мъжа пред себе си. Беше облечен в син комбинезон и обут с гумени ботуши, нисък и слаб. С прошарена коса, някъде между шейсет и пет и седемдесет години.

– Познавал си Рудолф, така ли? – попита Джейкъб.

– Познавал! – възкликна Карлос Родригес. – Градинар съм тук от тридесет години. Бях тук в нощта, когато това се случи.

84.

КАРЛОС РОДРИГЕС и съпругата му Кармела бяха живели в малката къщичка в Замъка още от завръщането му от Виетнамската война през пролетта на 1975 г. И двете им деца бяха израсли тук. Сега синът му учеше медицина в Норфуестърн, а дъщеря му беше акционер в адвокатско бюро в Сиатъл. Старецът извади визитна картичка с адреса и мобилния телефон.

– Децата са бъдещето – каза сеньор Родригес. – Имате ли деца?

– Не – отсече Джейкъб и пъхна визитката в задния джоб на дънките. – Но се интересувам от децата на семейство Рудолф. Какво се случи с тях след убийството?

Градинарят примлясна с неприязън.

– За близнаците се погрижи сеньор Блитън. Взе ги със себе си в Лос Анджелис, в къщата, която купи в Бевърли Хилс.

Мексиканецът се приближи и понижи глас, като че ли някой щеше да го чуе тук, сред иглолистната гора.

– Госпожицата и господинът всъщност не искаха да се местят. Искаха да останат да живеят в стаята си, но сеньор Блитън беше този, който решаваше, та той им беше настойник. Тук стана празно и пусто без децата...

Очите на мъжа се просълзиха, но после пак се усмихна.

– Макар че въпреки всичко им провървя. Приеха ги в Калифорнийския университет да учат история на изкуството. Не искате ли да влезете и да седнете все пак? Mi mujer е направила сладкиш.

Той посочи към къщата.

– Благодаря, няма нужда – отказа Джейкъб. – Кой е собственик на имението днес?