Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 83

Деси се обърна настрани и потърси опора в стената.

– Какво има? – попита Нилс Торсен.

– Виж сам – каза тя и направи крачка встрани, за да го пусне напред.

Нилс Торсен си пое дълбоко дъх и издаде глух звук – сякаш се задушаваше. После се запрепъва по коридора.

Деси се върна до вратата и си припомни сцената от къщата на остров Даларьо.

Приликите бяха впечатляващи.

Двама мъртъвци, един мъж и една жена, с прерязани гърла.

Тя не вярваше, че е възможно, но тази гледка беше още по-отвратителна.

– Каква беше националността им? – попита един от криминалистите.

– Американци – отговори пристигналият комисар. – Тъксън, Аризона. Ана и Ерик Хелър, младоженци. Меден месец, вероятно.

Деси си чувстваше все по-зле.

Освен бруталното осакатяване, нищо не намекваше, че телата са аранжирани по някакъв особен начин. Лежаха проснати на леглото, без финес в позите, все едно че някой ги беше хвърлил там или просто бяха заспали.

Никаква малка русалка или картина на творците от Скаген.

Извади мобилния телефон и се обади на Габриела.

Полицейската инспекторка избоботи в отговор.

– Силвия и Малкълм все още ли са в „Грандхотел“? – попита Деси.

– Не са напускали апартамента.

– Напълно ли си сигурна?

– Хотелът е обграден от пресата, Рудолф не могат да направят и крачка, без целият свят да разбере. Андреа Фридрих е в разгара си – иска да продаде правата върху този цирк на онзи, който даде най-много в наддаването. Сещаш се: „По истински случай...“.

Деси притвори очи.

– Чу за Копенхаген, нали?

– Свинска работа, доколкото разбирам – каза Габриела.

– Този път е по-различно – продължи Деси. – По-гадно. Не вярвам, че убиецът е същият. Някой друг е.

От другата страна настъпи тишина, която продължи няколко дълги секунди.

– Или всъщност никога не са били Рудолф – каза Габриела.

Деси не отговори.

– Трябва да свикнеш с мисълта, че Джейкъб не беше прав –

заобяснява Габриела. – Всичко в действителност оневинява Силвия и Малкълм.

Да... И тя беше убедена в това.

– Може чисто и просто да са имали ужасно лош късмет – не спираше Габриела. – Да са се намирали на грешното място в грешното време. Не е изключено и някой да се опитва да ги натопи.

Деси направи крачка встрани, за да пусне хората от линейката с носилките.

– Или пък са виновни – каза Деси. – И някой ги имитира, убива по почти същия начин, макар и не така прецизно и обмислено.

– И кой би могъл да бъде този „някой“ – попита Габриела?

83.

Санта Барбара, САЩ

АДРЕСЪТ ВОДЕШЕ към огромна порта в края на пътя.

Потъмняла бронзова табелка съобщаваше, че имотът в далечината е „The Mansion“, Замъкът с голямо „З“.

Без никаква фалшива скромност.

Джейкъб поседя за миг в колата и разглеждаше околността. Докато кръстосваше улиците нагоре през Монтесито, констатира, че тук живее „каймакът на обществото“, че това е площадката за игра на богатите и известните.

Повечето къщи в съседство представляваха помпозни вили в средиземноморски стил с богато украсени порти и разноцветни бугенвилии.

Този имот беше различен.

Със стени, високи няколко метра, негостоприемни и гранитносиви. Извисяваха се дотам, докъдето стигаше погледът му, високо в планината. Оградата беше толкова плътна, че не можеше дори да предположиш, какво имаше зад нея.