Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 82
Джеймс Патерсън и Лиза Марклунд
Тя прогони неприятното чувство и се зае със сбирката от най-известните творби в Дания.
Малката русалка, статуята на копенхагенското пристанище, беше безспорно най-прочутата. Но съществуваха и художниците от Скаген, кубистът Вилхелм Лундстрьом и много други.
Тя махна косата от челото си. Повечето от останалите снимки насочваха доста лесно към различни картини.
Но тази не беше от тях.
81.
– ЕЙ, СЪНЛИВКО, жив ли си?
Джейкъб отвори очи, без да има и най-малка представа къде се намираше.
Един таван с голямо петно от влага.
Хриптене от много изтощен климатик.
Остра миризма на кафе пропълзя в носа му, аромат, от който не се бе събуждал почти шест месеца.
– Ах, ето те и тебе. Имам новини.
Той седна на стария диван на Линдън Гребс, който беше незначително по-удобен от седалката в самолета на презатлантическия полет.
Агентът от ФБР му подаде чаша с вдигащо гореща пара нескафе.
– Получих името на настойника, който се е грижил за децата на Рудолф след смъртта им. Джонатан Блитън, братовчед на майката, и той от Санта Барбара.
Джейкъб взе чашата, отпи глътка кафе и се опари.
– Отлично. Мислиш ли, че ще оцени едно неофициално посещение?
– Малко вероятно. Починал е преди три години.
Сега Джейкъб се събуди.
– Неочаквана и насилствена смърт?
Линдън кимна.
– Прерязали са му гърлото на паркинг близо до улица „Виста дел Мар“, заедно с една проститутка. Регистрирано е като убийство с цел грабеж. Няма задържани.
– Преди три години ли каза?
– Близнаците току-що са били навършили 21.
Джейкъб отпи от уханното кафе и потърси панталона си, който беше паднал под дивана.
– Мисля, че ще отида там – каза той и облече дънките си. – Колко далече е Санта Барбара?
– На около 150 километра е, ще стигнеш за два часа, ако избегнеш задръстванията. Но ти...
Линдън Гребс сложи тежка ръка на рамото му:
– Трябва първо да си вземеш душ.
82.
МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕТО БЕШЕ ХОТЕЛ, съвсем близо до централната гара.
Изглеждаше като строен през 30-те години на 20. век, на три етажа, непретенциозен, да не се каже мърляв.
Деси и Нилс пристигнаха едновременно с криминалистите.
– Можем да ви помогнем да качите оборудването – каза Нилс Турсен.
Вместо отговор, получи изненадан поглед, но не и отказ.
Униформени полицаи, които спираха журналистите и любопитните граждани, ги преведоха покрай огражденията.
Убийствата бяха извършени в една от двойните стаи на горния етаж.
Деси отбеляза, че в коридорите няма камери за наблюдение.
Двама от криминалистите вече бяха започнали за претърсват стаята. Ярка светлина от различни видове лампи.
Деси усети по миризмата, че телата все още лежаха непомръднати. Няколко следователи обикаляха в стаята с бележници или фотоапарати в ръцете. Деси остана точно пред вратата. Вдигна се на пръсти, за да може да вижда над един от цивилните полицаи, и когато той се наведе, ясно улови леглото с поглед.
Възкликна. Половият член на мъжа беше отрязан и напъхан в устата му. Коремът на жената беше разрязан и червата є поставени между краката. Една празна бутилка шампанско бе навряна в гърлото є.
