Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 80
Джеймс Патерсън и Лиза Марклунд
Джейкъб мислеше за записа от Музея за модерно изкуство в Стокхолм, как се прегръщаха, ръката є в бельото му.
– Не знам – каза той и отпи голяма глътка.
– Случва се нещо интересно, когато близнаците са на тринайсет.
Линдън вдигна бутилката и пийна, Джейкъб забеляза как ръката му трепереше. Колко болен беше всъщност?
– Родителите им Хелън и Саймън Рудолф са убити в леглата им преди единайсет години.
Джейкъб премигна.
– Не казвай нищо – прекъсна го той. – Нека да отгатна. Били са голи с прерязани гърла.
Агентът от ФБР се засмя приглушено.
– Точно така. Спалнята, без съмнение, е приличала на чиста касапница. Цялата облята в кръв.
– Кой е бил извършителят?
Линдън Гребс поклати глава.
– Никога няма да разберем. Бащата е бил търговец на произведения на изкуството. Имало подозрения, че е превозвал и други неща освен ренесансово изкуство, в контейнерите си между Южна Америка и САЩ, но никога нищо не било доказано.
Изобретателността на мафията, която търгуваше с наркотици, очевидно нямаше граници.
– Какво се е случило с децата? – попита Джейкъб.
– За тях се погрижил някакъв роднина. Братовчед на майката, според източника ми, но не разполага с име.
– Звучи като да са били заможни – каза Джейкъб.
– Вероятно – повтори Линдън. – Домът им очевидно е представлявал имот, незначително по-малък от Пентагона. Понастоящем е празен, собственост на кредитор.
– Далече ли е оттук?
– Немного. Точно на север от Санта Барбара. Защо?
– А имаш ли нещо за гаджето, Уилям Хамилтън?
Линдън се задъха.
– Едва ли е бил в Рим на Коледа. Никога не е кандидатствал за паспорт. Никога не е напускал САЩ.
Джейкъб простена.
– Имам един адрес във Вестууд – добави Линдън, – но не знам дали все още е актуален. Братът и сестрата също са живели някъде там. Изглежда са учили история на изкуството в Калифорнийския университет, основали са клуб на име „Общество на изкуство без граници“...
Изведнъж Джейкъб почувства, че повече не може да седи изправен. Погледна часовника си.
„Тя току-що се е събудила“, помисли си той. Корабите до кейовете в Стария град се приплъзват покрай прозорците на всекидневната є, слънцето е изгряло преди няколко часа и тя седи на дивана, гледа как платноходките се борят с вятъра, пие кафе и яде дюнер...
– Ела, ще ти помогна да си легнеш на дивана – каза Линдън Гребс.
79.
ВАЛЕШЕ. Деси седеше на маса до прозореца в претъпкано кафене на „Стрьогет“ и гледаше забързаните хора с чадъри и дъждобрани. Беше заобиколена от свободни през уикенда семейства с деца, които спяха в колички или седяха и се плюнчеха в детски столчета, докато майките им пиеха кафе лате, а бащите – неделна бира.
– Може ли да го взема?
Тя погледна нагоре.
Един млад татко с руса разчорлена коса и с малко момиченце на ръце вече беше сграбчил празния стол срещу нея.
– Не – каза бързо тя. – Чакам някого. Скоро ще дойде.
Таткото пусна облегалката на стола и я погледна състрадателно.
Седеше вече повече от час сама на масата.
Нилс Турсен, криминален репортер от датския „Екстра Ависен“, беше избран от убийците с пощенските картички за датска връзка: една задача, която той бе приел със същия ентусиазъм, с какъвто я бе приела и тя в Швеция.
