Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 78

Той самият виждаше само реклами, магистрални виадукти и безкрайни квартали с грозни едноетажни къщи.

Калифорния не беше любимото му място.

Пренебрегна магистралите и продължи по „Сепулведа“ няколко мили, докато стигна до булевард „Санта Моника“. Там пое надясно и подкара направо чак до дрямката при един светофар. Беше предупреден, не трябваше да си играе с часовата разлика от Скандинавия – девет часа. Тук беше само седем вечерта, но след шест месеца в Европа организмът му мислеше, че е четири сутринта.

Точно преди денонощие беше лежал в тясно легло в стара затворническа килия и се бе чувствал по-жив от всякога след смъртта на Кими.

Не се беше къпал, откакто я остави, все още можеше да усети плодовата миризма на тялото є...

Прогони тази мисъл и паркира автомобила в товарна зона на „Бевърли драйв“.

След две бързи чаши кафе и последвалата глоба за паркиране, вече беше във форма да продължи.

Номер 1338 на Цитрус авеню представляваше един доста занемарен имот под наем на два етажа, с плосък покрив и външни коридори на последния етаж, само на два квартала разстояние от Китайския театър на булевард „Холивуд“.

Линдън Гребс отвори, преди той да успее да докосне звънеца.

– Старото копеле – зарадва се искрено агентът от ФБР и го сграбчи в прегръдка. – Влизай, по дяволите!

Джейкъб влезе в нещо като комбинация от кухня и всекидневна – една оскъдно обзаведена стая, покрита с мокет с дълги косми, видял и по-добри дни.

Менторът му беше остарял. С побеляла коса и загоряло лице, покрито с мрежа от бръчици. Но очите оставаха същите, тъмнокафяви и блестящи.

– Мамка му, Линдън, заприличал си на старец.

Агентът от ФБР се засмя сърдечно и дръпна вратата след него.

– От простатата е. Ракът ме изяде, бавно, но сигурно.

Джейкъб остави шаячната торба да се свлече на пода и се настани до масата.

– Поздрави от Джил в Ню Йорк – каза Линдън и сложи две бири „Будвайзер“. – Колегите се чудят кога ще спреш да обикаляш Европа и да преследваш убийци. От тях има достатъчно в 32-ри район и всички се нуждаят от помощта ти.

Джейкъб се засмя толкова високо и безгрижно, че самият той се изненада.

– Да, бе, да, никога няма да се преместя в този смотан град.

Линдън се усмихна.

– Знаеш ли какво казват: Лос Анджелис не е котка, която скача в скута ти и ближе лицето ти. Но с малко време и търпение може, всъщност, и това да стане.

Джейкъб му отговори в същия дух, както през последните двадесет години, когато ставаше въпрос за домашни любимци:

– Без котки, моля, Кими е алергична.

Линдън Гребс изведнъж стана сериозен.

– Имам доста за разказване – каза той.

77.

Копенхаген, Дания

В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ БЕШЕ все още нощ, но слънцето вече бе изгряло.

Анна поглъщаше внимателно последните капки маргарита. Наистина нямаше навик да пие толкова късно, но се бяха разбрали да полудуват по време на пътуването.

Тя вдигна поглед към Ерик и застана плътно до него. Понякога чувстваше, че никога не би могла да бъде достатъчно близо.

Дискотеката гърмеше от музиката, но на горния бар почти ставаше за разговор. Не че можеше да се каже нещо кой знае колко смислено по това време на денонощието, не и в такива барове.