Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 76

Джеймс Патерсън и Лиза Марклунд

След това се нареждаха представителите на радиата с антените си, телеграфните агенции, националните вестници и накрая научната и местната преса. Изследователи и научни редактори като нея се допускаха само ако има места.

Днес направи като Джейкъб – премина като парен валяк, бързо показа журналистическата си карта на входа и се провря най-отзад в залата.

Побираха се 500 души, но братът и сестрата ги бяха ограничили до 300 с оглед на оборудването, необходимо за директното предаване.

Тя се наведе към стената и повдигна глава, за да вижда.

Точно пред нея имаше малък подиум със стълби от двете страни.

Джунглата от микрофони разкриваше, че именно там братът и сестрата Рудолф щяха да се кълнат в невинността си.

Шумът в залата стигаше до истерия, напомняше за напрежението по трибуните на футболен финал на световно първенство.

Деси затвори очи.

Чувстваше се напълно парализирана. Събитията край нея я достигаха през дебело бронирано стъкло.

Как беше възможна подобна грешка?

Мобилният є телефон звънна, усети го само защото го държеше.

Беше Форшберг.

– Как е?

– Мислех, че този спектакъл се излъчва директно по седемнадесет канала – отговори Деси. – Най-отзад съм.

Форшберг продължи.

– Вярно ли е, че си ги интервюирала, докато бяха в ареста?

Тя държеше подиума под око.

– Не вярвай на всичко, което достига до ушите ти. Ето ги, идват.

Огледалната зала избухна в море от светкавици и светлини от прожектори. От една врата вляво влезе Малкълм Рудолф, облечен в светлосиня риза, закопчана догоре, и модерни прокъсани дънки.

След него влезе сестра му Силвия, вълнистата є кестенява коса блестеше на светлината от светкавиците. Цялата облечена в бяло.

– Мамка му – каза Форшберг в ухото є. – Истинска красавица!

– Ще ти се обадя по-късно – каза Деси и му затвори.

Последна вървеше висока и слаба жена, в която Деси разпозна адвокатката Андреа Фридрих.

Главните лица спряха пред джунглата от микрофони и останаха там три дълги минути, за да бъдат снимани, както трябва. След това адвокатката се наведе напред и заговори на един английски, на който говореше кралицата:

– Нека да започнем тази пресконференция...

75.

ПОСЛАНИЕТО БЕШЕ ЯСНО като бял ден: на днешния ден бе избегната съдебна грешка. То се повтори многократно по време на четирийсет и пет минутното предаване. Водещ на събитието беше Андреа Фридрих.

Деси установи, че тя изпълни задачата си с подобаваща чест.

Благодарение на смелостта на прокурор Еверт Ридервал на невинните младежи бе спестен още един ден на стресиращи разпити и още една нощ в шведска затворническа килия.

Естествено, семейство Рудолф нямаха нищо общо с убийците. Самото обвинение беше напълно абсурдно.

Адвокатката се спря систематично на всички обстоятелства, които доказваха невинността им:

Че са се намирали в Мадрид по време на убийствата в Атина.

Че са били в Южна Испания, когато са станали убийствата в Залцбург.

Че са купували билети за театър в момента на извършване на убийствата в Берлин.

Че холандската двойка Нийнке ван Маурик и Петер Фисер явно са били живи, когато братът и сестрата Рудолф са напуснали хотелската им стая.