Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 77
Джеймс Патерсън и Лиза Марклунд
Че шведската полиция ги е задържала и арестувала,
– Никога преди не съм била свидетел на такава фатална правна злоупотреба – каза Андреа Фридрих.
Деси огледа залата, отбелязвайки възмутените погледи на колегите.
Те споделяха критиката на адвокатката.
Ами ако тя грешеше?
Нима се беше оставила да бъде заблудена от Джейкъб, човек, който в действителност не е безпристрастен в случая?
Невинни ли са братът и сестрата Рудолф?
Трудно є беше да преглътне подобна възможност.
След това дойде ред на двамата Рудолф да вземат думата.
Малкълм плачеше, докато разказваше, колко се е натъжил от вестта за смъртта на холандските приятели.
Светкавиците на фотоапаратите се сипеха, когато сълзите се търкаляха надолу по красивото му лице.
Силвия беше по-сдържана, но същевременно много смирена.
Убийците с пощенските картички са най-ужасните, които някога са върлували из европейския континент. Разбира, че полицията трябва да разследва всяка улика срещу тях, наистина разбира. За това, че тя и брат є случайно и без да имат вина са били замесени във всичко това, трябва да получат само извинения. И тя все пак е благодарна, че шведското правосъдие реагира и че несправедливо обвинени хора няма да останат заключени, въпреки че има и консервативни полицаи, които не се интересуват от неща като мотив и доказателство.
– Щяхме ли първо да извършим брутално двойно убийство и после да отидем да си купим билети за театралната постановка „Трамвай желание“? – попита тя и очите є се напълниха със сълзи. – Какви си мислят, че сме? Две безчувствени чудовища?!
Избухна каскада от светкавици.
Деси се промъкна към изхода, взе мобилния си телефон и се обади на Форшберг.
– Какво шоу! – изкрещя новинарският шеф. – Сега сме топ-новина в Си Ен Ен!
Забеляза, че беше станал „ние“ с Рудолф.
– Заминавам за няколко дни – каза Деси. – Казвам ти само за да знаеш.
– Как така заминаваш? Къде?
– Копенхаген – отговори Деси и затвори телефона.
76.
САМОЛЕТЪТ С ГРЪМ И ТРЯСЪК докосна пистата на международното летище в Лос Анджелис.
Джейкъб се върна на американска земя за първи път от половин година.
Не си беше представял така завръщането си, ако изобщо беше имал планове да се връща.
Въздухът извън сградата на терминала се движеше едва-едва. Постоя за миг на паркинга на фирмата за коли под наем и се огледа наоколо. Гледката беше до болка позната: морето от коли, което се простираше от всички страни, рекламните табели, гласовете, шумът от трафика по улиците. Америка беше такава, каквато си я спомняше.
Нае крайслер с джипиес. Трудно се ориентираше в Лос Анд-желис, но и нямаше амбицията да се научи.
Да набере Цитрус авеню в Холивуд в мизерния апарат се оказа още по-сложно от това, да открие адреса на картата, така че се отказа и подкара на север към булевард „Сепулведа“.
Не разбираше Лос Анджелис.
Съществуваше някакъв романтичен блясък върху целия град, Холивуд и фабриката за мечти и лъскавия живот под слънцето.
