Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 75

Но след като видя очите му и стиснатите челюсти, усмивката є застина наполовина.

– Носиш ли копията?

Тя безмълвно му подаде факсовете с картичката на датчанина. Той свали платнената торба до краката си и грабна листовете.

Самата картичка представляваше изглед от увеселителния парк „Тиволи“.

На обратната страна, освен името на града, стояха същите печатни букви и посланието, адресирано и до Деси.

To be or not to be

in Copenhagen

That is the question

We’ll be in touch

– Дяволска работа – каза той и разгледа копията. – Можеш да се добереш по-бързо до доказателствата чрез медиите, отколкото с помощта на мудния, проклет Интерпол.

Тя преглътна. Значи затова се беше съгласил да се срещне с нея, защото имаше достъп до информация, с която полицията все още не разполагаше.

– Какво мислиш за почерка? – попита тя и се опита да звучи безразлично. – Подателят същият ли е?

Той поклати глава и разчорли косата си.

– Невъзможно е да се каже с тези печатни букви. Мога ли да задържа това?

Тя кимна, несигурна дали гласът є нямаше да затрепери, ако проговори.

– Чу, нали – произнесе все пак, – за „Грандхотел“...?

– Пресконференцията в два часа? Не, благодаря.

Той отново вдигна моряшката торба на рамо.

Тя се опита да се усмихне.

– Сега поне знаеш къде са. Не е нужно да стигаш до края на света.

Спря се по средата на движението и я погледна; прииска є се веднага да потъне вдън земя.

Каква лепка беше тя.

– Получих отговор от САЩ. От моите контакти, онзи имейл, който изпратих от компютъра ти ...

– Хубаво – каза тя.

– Отивам в Лос Анджелис – продължи той и погледна часовника си. – Самолетът ми излита след два часа.

Деси реагира така, като че някой я заля с кофа леденостудена вода.

– Ще... За Лос Анджелис? Ами...

Щеше да попита „ами аз“?

След това толкова силно си прехапа езика, че усети вкус на кръв в устата си.

Държеше се като идиотка.

Той отново погледна часовника и се поколеба, направи крачка към нея и я прегърна сковано. Платнената торба є попречи да се докосне до тялото му.

– Доскоро! – каза той, обърна се и тръгна към бързия влак за летище „Арланда“.

Деси го проследи с поглед, докато тълпата не го погълна и той не изчезна в блъсканицата.

74.

СИ ЕН ЕН И СКАЙ НЮЗ, и Би Би Си Уорд предаваха директно от огледалната зала на „Грандхотел“. Помпозната обстановка със златни колони, огледални прозорци и кристални полилеи накара Деси да направи асоциация с Версай или някой друг дворец на „каймака на общество“. Журналисти, фотографи, оператори и радиоводещи се притискаха и бутаха, за да заемат най-добрите места. Беше толкова тясно, че тези от телевизиите стояха рамо до рамо на местата за правостоящи.

Обикновено правеше всичко възможно, за да избягва пресконференциите.

Имаше нещо унизително в това, да се буташ с лакти напред, да се блъскаш с други репортери и да се превърнеш в едно с крещящото стадо.

При това йерархията беше непоклатима.

Най-отпред седяха хората от телевизиите. Колкото по-голям и по-забележителен беше каналът, толкова пљ в центъра заставаше репортерът.