Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 74

14 Шведската телеграфна агенция – бел. прев.

71.

ДЕСИ ПРОТЕГНА РЪЦЕ към него.

Искаше да го хване, когато падна; искаше да държи лицето му с ръцете си и да го увери, че всичко ще бъде наред, че това е само една ужасна и случайна грешка, че Кими ще получи възмездие, че той ще продължи живота си и че остатъкът от новия му живот започваше в това легло.

Надигна се от леглото, наклони се над нея и се препъна на пода.

Грабна дънките си и ги обу преди слиповете.

– Не можеш да промениш решението му – каза Деси, като си наложи да звучи спокойна и уравновесена.

Косата му стоеше на една страна, все още влажна от потта. Лицето му беше съвсем бяло.

– Не – каза той и нахлузи черната тениска. – Но мога да ги проследя. И това и смятам да направя, до проклетия край на света, ако вече не съм там...

Деси седна в леглото и покри гърдите си със завивката. Изведнъж осъзна, че е гола.

– Пуснали са ги още в шест часа сутринта, за да избегнат стълпотворението на пресата. Вече може да са по средата на Атлантика.

Той скочи в обувките си, без да ги завързва, и навлече велуреното яке. След това застана до вратата и се поколеба.

– Извинявай! Нямах предвид да...

Отворът за пощата на вратата потрепери, когато я затръшна след себе си.

72.

РЕДАКЦИЯТА БЕШЕ ПУСТА като след бомбена заплаха.

Форшберг беше сам, полузаспал на бюрото си и гледаше един телевизионен екран със зачервени очи.

– Къде са всички? – попита Деси и седна на близкия стол.

Шефът на новините кимна към телевизора.

– В „Грандхотел“. Любимите ни убийци са се настанили в апартамента за младоженци. Цялата световна преса е там, включително всички наши колеги.

Деси го зяпна.

– Сериозно ли говориш?

– Обявили са пресконференция за 14,00 часа.

– „Грандхотел“?

Форшберг прокара ръка през лицето си. Изглеждаше, като че беше прескочил бръсненето три поредни дни.

– Братът и сестрата Рудолф. Искат да обяснят на света колко са невинни.

Деси се наклони назад към облегалката на стола.

Това беше само лош сън.

Скоро щеше да се събуди в прегръдката на Джейкъб, а убийците с пощенските картички щяха да бъдат зад решетките на затвора Крунуберг.

– Това е абсолютно нереално – промълви тя. – Тези копелета са по-виновни от всякога.

Форшберг широко се прозя.

– А къде остана журналистическата обективност?

Деси стана.

– Не трябва ли да се прибереш вкъщи и да си легнеш?

Телефонът на бюрото иззвъня, Форшберг придърпа слушалката.

– За какво става дума?

Той махна с ръка на Деси да се разкара и слуша напрегнато повече от една минута.

Деси кимна с глава, за да му покаже, че се маха оттам, и метна раницата си на рамо.

– Един момент...

Сложи ръка на микрофона на слушалката.

– Един датски журналист иска да говори с теб.

– Аз не давам интервюта – каза Деси и стегна каската под брадичката си.

– Мисля, че трябва да говориш с него. Казва, че е получил картичка със сутрешната поща, с пощенско клеймо от вчера следобед в Копенхаген. Предполага, че е от убийците с пощенските картички.

73.

ДЖЕЙКЪБ ИДВАШЕ насреща є в голямата чакалня на централна гара и нещо в гърдите є затрепери, нещо, което я накара да въздъхне и да разтвори уста в голяма и лъчезарна усмивка.