Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 73

– Кръстена съм на Дезире – каза тя – най-неизвестната от шведските принцеси.

Майка є изплува пред нея, мама Айвур, родена през 1938 г., същата година, в която и Дезире Елизабет Сибила, втора от принцесите на двореца Хага и дъщеря на престолонаследника Густаф Адолф и съпругата му Сибила Сакс-Кобург-Гота се бе появила на бял свят. Принцеса Дезире бе големият кумир на Айвур, ясно беше, че дъщеря є ще се казва така.

– Това е красиво име – каза Джейкъб.

Тя се засмя.

– Можеш да си представиш колко забавно е да се казваш Дезире, когато си в трети клас и живееш в Одален. „Дезире, сере ли ти се?“

– Горката Дезире – съжали я Джейкъб и я погали по косата.

– Истинско щастие беше, че братовчед ми Роберт от Каликс идваше на гости понякога през ваканциите – каза Деси и вдигна лице към него.

Джейкъб я целуна и тя веднага усети възбудата между краката си. Усети, че и той реагира по подобен начин.

Тя се преобърна, възседна го и ухапа внимателно меката част на ухото му.

Ако беше постъпила погрешно, защо се чувстваше толкова добре?

70.

Петък, 18 юни

СЪБУДИ СЕ от приглушен електронен звук. Идваше право отдолу и тя изчака, без да помръдне, докато спре.

Внимателно положи глава на гърдите на Джейкъб и вдъхна миризмата му – пот и силен афтършейв. Цареше пълна тишина. Слънцето вече стоеше високо на небето и потапяше малката стая в бяла светлина.

Чудеше се колко дълго бе спала.

Час или може би два.

Би искала да лежи тук вечно. Никога да не є се налага да става от това легло или да оставя този мъж, да не прави нищо до края на живота си, освен да го обича и да се люби с него, докато смъртта или вероятно липсата на кафе я накарат да промени желанието си.

Скоро щеше да стане непоносима жега вътре.

Тя внимателно се изниза от прегръдката му, повдигна се на лакът и загледа спящото му лице.

Изглеждаше толкова млад, когато лицето му беше спокойно и всички грижи изчезнали.

Косата му падаше на къдрици на челото и надолу по възглавницата, не се беше подстригвал най-малко половин година.

Не и откакто Кими...

Електронният звук се повтори, този път по-дълъг и по-настоятелен.

Беше мобилният є телефон. Вътре в раницата, която се беше пързулнала под леглото вчера вечерта при бурното им пристигане.

Изчака го да спре. Джейкъб се разшава в съня си до нея.

Премести се до ръба, взе раницата и извади телефона.

Ново съобщение.

Пропуснат разговор.

Отвори съобщението.

Новини от „Тиднигарнас Телеграмбюро“14, кратки и стегнати, както обикновено.

Въздъхна.

Дълбокото дишане на Джейкъб секна, тя разбра, че е буден. Почувства топлата му ръка на гърба си.

Обърна се към него и срещна прекрасния му, ясносин

поглед.

Усмивката в очите му замря, когато видя изражението на лицето є.

– Какво? – каза той. – Какво се е случило?

О, господи, о, господи, как да каже това?

Той се изправи толкова бързо, че си удари главата в горното легло.

– Кажи за бога!

Потрепна от тона му.

– Пуснали са ги – каза тя. – Ридервал е освободил убийците с пощенските картички.