Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 72

Джеймс Патерсън и Лиза Марклунд

– Не смятам да питам – каза Джейкъб, – защото съм голямо момче.

Той я дръпна към себе си, тялото є залепна за неговото. Косата є имаше свеж дъх на плодове. Затвори очи и почувства топлината є през якето. Тя дишаше срещу шията му.

След това я целуна.

Имаше вкус на дъжд и царевици.

68.

ДРЕХИТЕ СЕ СВЛЯКОХА на купчина веднага зад затворената врата на „килията“.

Не успяха да стигнат до леглото на финландеца. Тя да го придърпа към себе си. Озоваха се на пода и той проникна в нея без никакво съпротивление, погледът му се заключи в нейния и почувства как стаята започна да се върти; успя да си помисли не, не, не, не още, преди да свърши в нея с дрезгав вой.

Отпусна се отгоре є, скри лице в косата є.

По дяволите, какъв провал. Да свърши след десет секунди. Сигурно є се е сторил страшно жалък.

Но тя само целуваше косата му, докато той, запъхтян, се съвземаше. После размърда бедрата си под него. Първо си помисли, че тя иска да стане, но когато се опита да се повдигне, тя сграбчи хълбоците му и го придърпа към себе си.

– Отпусни се и ме следвай – прошепна тя в ухото му, като едновременно с това поклащанията под него зачестиха.

За свое учудване той усети как отново започна да се възбужда.

Направи, каквото му каза тя, и се остави да бъде отнесен от ритмичните є движения. Цялото є тяло го засмукваше и придърпваше към себе си, по-силно и по-дълбоко, усети как се запъхтяваше и следваше движенията, как пулсът се учестяваше и биеше в главата му. И когато отново му се зави свят, се спря и я погледна в очите.

Погледът є беше съвсем мътен, след малко щеше да получи оргазъм.

– Ела – каза той с пресипнал глас, измъкна се от нея и я понесе към леглото.

Тя се опъна на долното легло, краката є бяха твърди и жилави, коремът – мек като сатен, а гърдите стегнати и добре оформени. Остави ръката си да се плъзне по дължината на бедрото є, като едновременно с това се наведе напред и засмука зърното на гърдата є. Тя беше задъхана и цялото є тяло се тресеше. Той го смучеше и ближеше и когато най-накрая отново проникна в нея, тя наведе глава назад и извика. Докато конвулсиите все още разтърсваха тялото є, почувства как шумът в главата му стигна до експлозия, в която изчезнаха звук и картина.

Когато се съвзе, почувства, че замръзва.

Завъртя се настрани, измъкна завивката изотдолу и я хвърли върху им.

Тя го гледаше с големи и изненадани очи.

– Ауу! – възкликна тя.

69.

ДЕСИ БЕШЕ все още изумена от случилото се.

Когато прие предложението му да преспи при него, беше решила да не се стига дотам.

Нещата бяха толкова динамични в момента, че една заплетена любовна афера беше последното нещо, от което се нуждаеше.

– Ауу – повтори той и се усмихна.

Ето че очите му отново се стоплиха, безумно сини и живи.

Това всъщност не беше никак добре.

Тя трябваше веднага да стане и да си тръгне.

Вместо това се усмихна.

– Деси – прошепна той, – Деси, Деси, ти си просто прекрасна, знаеш ли?

Тя почувства топлината да се разстила по цялото є тяло.

– Деси – каза още веднъж и този път я попита: – Какво е това име всъщност? Деси?

Пропълзя до него. Той я придърпа по-близо, така че да легне с глава на гърдите му. Пръстите є играеха върху кожата му, малки и леки като перца милувки.