Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 71

– Да – само прошепна и вплете пръсти в нейните. – Да, много я обичах. Бяхме само тя и аз...

Деси все още държеше ръката му.

Той погледна навън през прозореца и се загуби в спомени.

Тя го наблюдаваше и се чудеше за какво си мисли.

– Какво се случи с майка є?

– Люси? И аз това се питам...

Джейкъб отдръпна ръката си. Въздухът в ресторанта като че изведнъж охлади кожата є.

Погледна я и леко се усмихна.

– Не аз изклюкарих пред „Дагенс еко“ – каза тя.

– На мен това ми е ясно – отвърна той и отпи от чашата си. – Направил го е Еверт Ридервал.

Тя примигна.

– Защо смяташ така?

– Той е изменник – каза Джейкъб. – Без никаква позиция, иска само да избегне критиката. Издаването на информация е тест, искал е да види реакцията на медиите по случая с Рудолф.

Коленете му попаднаха между нейните под масата.

Никой от двамата не се отмести.

– Чу ли кой настояват да им бъде адвокат? – попита Деси и отпи от втората си чаша вино. – Андреа Фридрих.

– Е, и? – учуди се Джейкъб и є доля.

Деси сръбна голяма глътка.

– Тя не е експерт по наказателни дела, а по авторско право. Не е ли доста странно?

13 Площад на остров Сьодермалм в Стокхолм – бел. прев.

67.

ЖУРНАЛИСТИЧЕСКОТО СТЪЛПОТВОРЕНИЕ пред врата на Деси не беше намаляло. По-скоро обратното. Започваше да прилича на тълпата, която се събираше в Ню Йорк при известни съдебни процеси.

Безброй пъти Джейкъб се беше промъквал през множество репортери, както и няколко пъти между микрофонни кабели.

– Ох – възкликна тя и въздъхна. – Приемам, че все още не са огладнели.

Стоеше съвсем близо до него. Той устоя на импулса да отмести кичур коса от лицето є.

– Не знам дали искам да се видя във всички вестници и по новините по телевизията утре как бягам навътре през вратата – каза тихо тя.

– Няма да се наложи – успокои я той.

Гледаше го с големите си очи. Той си пое въздух, като че имаше намерение да си тръгне.

– Моят съквартирант си замина за Финландия. Можеш да спиш на долното легло в „килията“ ми в Лонгхолмен.

Каза го някак лековато. Не беше склонен да показва прекалено чувствата си.

Тя се поколеба няколко секунди.

Очите є се спряха в неговите.

И най-накрая се реши.

– Добре – съгласи се и обърна колелото.

Започна да вали, когато минаваха покрай „Зинкенсдам“.

Побързаха по стълбите. Джейкъб вдигна яката на велуреното си яке, но водата пак се стичаше надолу по гърба му. Потрепери.

– Качи се, ако искаш – предложи тя.

– На колелото?

Тя кимна.

Той седна на миниатюрния багажник и се хвана здраво с двете ръце за кръста є. Тя натискаше педалите с добра скорост покрай голяма църква с две еднакви кули. Краката є се движеха ритмично и пулсираха, беше силна и добре тренирана.

Навя му спомен за Люси. И тя го беше возила така една нощ у дома в Бруклин, преди сто години, преди хиляда години, преди Кими и наркотиците, и живота на възрастните, с всичките усложнения...

Скочи, когато тя зави към площадката пред туристическата спалня.

– Какви са правилата? – попита Деси и свали каската си. – Можеш ли да бъдеш посетен от жена в стаята ти?