Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 70

В интервю Сара Хьоглунд каза с раздразнение в гласа, че разследването продължава, монтаж, взет вероятно от последните минути на пресконференцията, когато вече беше отговорила на един и същ въпрос безброй пъти.

След това „Дагенс еко“ насочи критиката към медиите.

Гласът на говорителя беше пълен с възмущение при обявяването на следващата рубрика.

„С остро критикувано писмо репортерът от вестник „Афтонпостен“ Деси Ларшон се опитва да купи интервю от заподозрените убийци. За 100 000 долара, или почти един милион крони, тя иска ексклузивно интервю с американските младежи. Председателят на Съюза на журналистите Анита Першон смята, че подобна приумица е скандална“.

Деси почувства как подът се залюля под краката є. Устата є пресъхна, пулсът є се учести.

„Деси Ларшон е срам за цялото журналистическо съсловие – каза Анита Першон по радиото. – Трябва незабавно да бъде изключена от Съюза на журналистите“.

Писателят Хюго Бергман бе следващият интервюиран. Той допълни критиката и я нарече „изключително несериозна“ и „отвратителна журналистка“.

Всички в стаята обърнаха поглед към Деси.

Хюго Бергман очевидно не обичаше да му отказват, когато е поканил някого на скъпа вечеря в луксозен ресторант, констатира тя.

Стана и отиде към вратата.

– Аз дори не съм в Съюза на журналистите – каза тя.

Джейкъб я последва през вратата.

66.

ДЕСИ ВИДЯ АНТЕНИТЕ на бусовете на телевизионните екипи още от долния край на „Йотгатан“.

Пресата беше паркирала пред вратата є и бе блокирала цялата уличка „Юрведершгренд“. Тя се спря с колелото до себе си и се облещи към сборището.

Джейкъб вървеше до нея и подсвирна.

Сред напълно непознатите лица с големи микрофони имаше и колеги, които бе срещала в Клуба на публициста, фотографи с дълги телеобективи и радиожурналисти, които приличаха на грамадни бръмбари с предавателните антени, монтирани на гърба.

– Впечатляващо – сухо каза Джейкъб. – Трябва да си хитът на срещите в града.

– Там не мога да вляза.

– Ще си тръгнат за вкъщи, когато огладнеят. Ела да хапнем нещо междувременно.

Тръгнаха към „Марияториет“13. Небето бе осеяно с тъмни облаци, дъждът беше въпрос на минути.

Влязоха в едно ресторантче за скара на улица „Санкт Полсгатан“. Джейкъб си поръча ребърца на барбекю, а Деси – две царевици.

– Само това ли ще ядеш? – каза Джейкъб, когато им сервираха.

– Не мисля, че ще мога да изям и това – отговори тя с нисък глас.

Той я погледна с необичаен поглед. Би могла да го изтълкува като загриженост, ако желаеше.

– Разбирам, че не ти е приятно, но трябва да знаеш, че постъпи правилно.

Тя отпи от винената чаша и я доля.

Той сложи ръката си върху нейната.

– Деси. Чуй ме. Кими беше заклана от тези зверове и ти беше една от причините да ги заловят.

Дланта му беше суха и топла, изгаряше при допира с кожата є. Тя погледна нагоре и срещна погледа му.

– Трябва да си я обичал страшно много – каза, преди да може да се спре.

Джейкъб здраво стисна очи и сграбчи ръката є. За миг си помисли, че той ще се разплаче.