Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 103

И двамата са били дълбоко религиозни и са твърдели, че се намират в директна връзка със Създателя, владетел на Вселената. Признали са за случилото се в Атина, но отрекли да са убивали. Делото им било част от глобална, концептуална творба на изкуството, чиято цел била да разкрие божествеността на човека.

Можело да бъдат съдени от хората, но никога от Господаря.

Убийствата в Залцбург водеха към млада британска двойка, живееща в Лондон.

Били записани в колежа по изкуства „Пърнър“, известна хипарска художествена академия в центъра на Лондон. Последните четири месеца не посещавали лекции.

Пръстовите им отпечатъци и ДНК са открити на местопрестъплението, а оръжието е намерено под разкована дъска на пода в жилището на двойката.

Британците не коментираха обвиненията. Не отговориха на нито един от въпросите на разследващите и отказаха да разговарят дори с адвоката си. В блоговете си бяха написали, че всеки човек е длъжен да създаде свой собствен морал и свои собствени закони, че всичко останало е ограничение на правата на индивида.

Убийците в Копенхаген бяха заловени вечерта. Както мъжа с криминалното досие, открит в ДНК регистъра, така и съучастничката му, млада жена, която дълбоко се разкайваше. Тя призна веднага, като се заливаше от сълзи, твърдейки, че е съжалила и се е опитала да предотврати всичко. Прозрението я осенило, когато колегата є изнасилил младата американка, което не било част от „творбата“.

Деси гледаше Джейкъб, как блестящите му очи регистрираха всичко казано, как стискаше челюсти при всяка нова информация.

Останалите полицаи изпитваха облекчението, което идваше след залавянето и признанията на престъпниците, но не и Джейкъб. Те отпуснаха рамене, освобождавайки напрежението, походката им стана по-свободна, но лицето на Джейкъб оставаше като изковано от камък.

Тя знаеше защо. Убийците на Кими все още не бяха заловени.

Следобедът бяха откраднати три коли в района на Стокхолм. Почти нова тойота в предградието Викингсхил, един рейндж- роувър в района с къщи в Хеселбю, в най-крайната част, където свършваше метрото, и един позастарял мерцедес от паркинга под „Галериан“23 в централната част на града.

– Мерцедесът – каза Джейкъб. – Няма да хванат метрото далеч към предградията, за да си набавят кола.

Той придърпа картата на Европа.

– Точно сега карат на север. Възможно е вече да са сменили автомобила. Избират малки пътища и държат посока към Хапаранда. Придържат се малко над разрешената скорост и ще пристигнат най-късно утре сутринта.

Мац Дювал изглеждаше скептичен.

– Това са само голи предположения. По нищо не личи, че са избрали точно този път или това транспортно средство.

Деси видя как Джейкъб стана и положи усилия, за да не счупи нещо.

– Трябва да подсилите граничните пунктове в Норботен – каза той. – Как се казва граничната река? Торне? Трябва да се маркира точка по точка. Ще се опитат да я преминат.