Читать «P. S. Убийците» онлайн - страница 102

Тя преглътна и му хвърли бърз поглед. Наведе се към него и бързо го целуна по ухото.

– Извинявай, бонбонче – загука тя. – Караш много добре.

Лениво прокара ръка по таблото. Вече нямаше причина да крие пръстови отпечатъци или ДНК. Напротив, настъпил бе часът светът да разбере.

Скоро можеха да се отпуснат и да се наслаждават на делото си.

Мак намали, даде мигач и зави наляво. Минаха покрай ливадки с овце и крави, горички с иглолистни и широколистни дървета.

– И все пак е красиво по особен начин, не смяташ ли? – попита Силвия и отмести картата настрани. Не възнамеряваше повече да гледа в нея.

Мак не отговори.

Пейзажът покрай тях отново се откри, влязоха в малко селце. Отляво имаше няколко къщи, отдясно една ферма. Минаха покрай редица със стари работнически бараки, училище и многофамилни къщи, след което постройките свършиха.

Продължиха по-нататък в мълчание.

Мак гледаше напрегнато през предното стъкло.

– Какво мислиш за това? – попита той и посочи един двор, горе на ръба на гората.

Силвия се наведе напред.

Мак намали и спря.

Дворът лежеше тих и безлюден. Всички врати и прозорци бяха затворени.

Старо волво комби, чието величие ще да е било през 80-те години на 20. век, надничаше зад хамбара.

– Добре е – каза Силвия и хвърли поглед зад себе си.

Не се виждаше никаква кола.

– Хайде, побързай – каза тя.

Мак излезе от колата, Силвия откопча колана си и зае мястото на шофьора. С известно затруднение превключи на скорост, не беше свикнала да кара със съединител и скоростен лост, след което бързо даде газ. Спря зад следващия завой, свали прозореца и заслуша двигателя. Дърветата шумоляха, някакво животно чупеше клони в гората. Отдалечен шум на кола се чуваше и заглъхваше, но никой не премина.

Тук щеше да стои и да чака известно време.

Погледът є се прикова върху някаква постройка навътре между дърветата. Дъски, ръждясали пирони, стълба. Дървена хижа или може би ловна кула.

Изведнъж я завладя огромно презрение.

Нима имаше хора, които прекарваха целия си безсмислен живот в забравени от Бога местности като тази. Хора, които работеха и пиеха, и чукаха, и строяха ловни кули, без да осъзнават, че съществува и друга, по-висока степен на съзнание; хора, които оставяха съдбите си на нищожния Господ Бог, без някога да са се интересували от блясък или естетика.

Тя помести очи от кулата и погледна назад в огледалото.

Мак се приближаваше, карайки червеното комби. Той не намали, когато я подмина, а продължи напред със същата преценена скорост: нито много бавно, нито много бързо.

Тя включи на скорост и подкара след него на няколко метра разстояние.

Сега трябваше да намерят добро място, където да се отърват от тази кола, място, където да бъде открита достатъчно скоро, но не веднага.

Тя облиза палеца си и го натисна върху кормилото.

Да го духате, скъпи органи на реда!

Главата є се замая, когато си помисли какво са направили, и това беше само началото.

Следващият проект щеше да бъде много по-грандиозен.

103.

УБИЙЦИТЕ ОТ АТИНА са живеели в Солун. Не са били двойка, а двама студенти по изкуства в „Аристотел университет“ в Солун, най-големият университет в Гърция. Заловени са в района му, издадени от електронните следи, оставени от компютрите им.