Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 69

— Проблемът е там — каза търговецът с благородните черти на лицето, — че все още не се знае кой от нехората им помага и кой — не.

— Значи трябва да хванем за гушата всички наред!

— Аха — усмихна се търговецът. — Разбирам. Това вече съм го слушал някъде. Всички за гушата — и в рудниците, в заградените лагери, в каменоломните. Всичките. Невинните също. Жените, децата. Нали така?

Рицарят вдигна рязко глава и сложи длан върху дръжката на меча.

— Точно така, не иначе! — изрече остро. — Жал ви е за децата, а самият вие сте като малко дете, господине. Примирието с Нилфгард е крехко като черупката на яйце, ако не днес, то утре войната може да избухне отново, а на война какво ли не се случва. Ако ни победят, какво си мислите, че ще стане? Аз ще ви кажа — тези „ударни отряди“ на елфите ще излязат от горите, при това накуп, силни, а тези ваши „лоялни“ веднага ще се присъединят към тях. Всички тези ваши лоялни джуджета и дружелюбни полуръстове, да не мислите, че ще започнат да говорят за мир и дружба? Не, господине. Ще започнат да ни разпорват коремите, именно чрез тях Нилфгард ще се разправи с нас. И ще ни удавят в морето, както се заканват. Не, господине, не бива да се церемоним с тях. Или те, или ние. Няма трета възможност!

Вратата на помещението изскърца и на прага застана войник със зацапана престилка.

— Извинявайте, че ви прекъсвам — изкашля се той. — Кой от вас доведе болната жена?

— Аз — обади се вещерът. — Защо?

— Бихте ли дошли с мен?

Излязоха на двора.

— Тя е зле, господине — каза войникът, посочвайки Трис. — Дадох й вино с пипер и селитра, но не помогна особено много…

Гералт не каза нищо — нямаше и какво да каже. Точно в момента магьосницата се беше свила и доказваше нагледно, че виното с пипер не е нещо, което стомахът й е в състояние да понесе.

— Това може да е някаква зараза — намръщи се войникът. — Или, как се казваше… Зентерия. Ако се разнесе по хората…

— Тя е магьосница — възрази вещерът. — Магьосниците не боледуват…

— Явно — вметна цинично рицарят, който беше излязъл след тях. — Вашата магьосница, както виждам, направо пращи от здраве. Господин Гералт, послушайте ме. Жената се нуждае от помощ, а ние не можем да й я окажем. Нали разбирате, че не мога да рискувам епидемия сред войската?

— Разбирам. Ще си тръгна веднага. Нямам избор, трябва да свърна през Даевон или Ард Карайг.

— Няма да стигнете далеч. Разездите имат заповед да задържат всички. Освен това не е безопасно. Scoia’tael се оттеглиха точно в тази посока.

— Ще се справя някак.

— След това, което съм чувал за вас — сви устни рицарят, — не се съмнявам, че ще се справите. Но имайте предвид, че не сте сам. Нали на врата ви висят тежко болна жена и онази сополанка…