Читать «Кръвта на елфите» онлайн
Анджей Сапковски
Annotation
Нашата история, историята на този свят, познава подобни случаи. От стотици години хората и нехората — елфите, нилфгардците, гномите, джуджетата, полуръстовете — успяват, да живеят заедно, да се убедят взаимно, че се различават много малко едни от други. Но нилфгардците завладяват и опустошават Цинтра, слагайки по този начин край на мирното съжителство.
След смъртта на родителите си, принцеса Цири изчезва. Вещерът Гералт, за когото тя е предопределена, намира момичето в гората сред дриадите и я спасява. Смутните времена ги отвеждат в крепостта Каер Морхен; — самотното, изгубено сред планините седалище на вещерите. Тук Цири ще расте свободна, здрава, защитена.
Когато елфическата пророчица предсказва, че светът ще се възроди с помощта на Белия пламък и Бялата кралица, видовете се вкопчват в безмилостна битка, в която може да има само един победител, един оцелял. Защото наградата е абсолютната власт.
Анджей Сапковски
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Информация за текста
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
Анджей Сапковски
Кръвта на елфите
Elaine blath, Feainnewedd
Dearme aen a’caelme tedd
Eigean evelienn deireadh
Que’n esse, va en esseath
Feainnewedd, Elaine blath!
Първа глава
Истина ви казвам, ще дойде векът на Меча и Брадвата, векът на Вълчата виелица. Ще дойде времето на Белия студ и Бялата светлина, време на безумие и време на презрение, Tedd Deireadh, Времето на Края. Светът ще загине, обхванат от студ, и ще се възроди заедно с новото слънце. Ще се възроди от Старата кръв, от Hen Ichaer, от засятото зърно. Зърно, което няма да покълне, а ще избухне в пламъци.
Ess ’tuath esse! Така да бъде! Вглеждайте се в знаменията. А какви ще бъдат знаменията, истина ви казвам: най-напред ще потече по земята кръвта на Aen Seidhe, Кръвта на елфите…
Градът гореше.
От тесните улички, водещи към рова, към първата тераса, лъхаше дим и жар, пламъците поглъщаха разположените нагъсто сламени покриви на къщите, облизваха стените на замъка. От запад, откъм портата на пристанището, нарастваше шумът от писъци, отгласи от ожесточено сражение, глухи, разтърсващи зидовете удари на таран.
Неочаквано нападателите ги обградиха, след като пробиха барикадата, отбранявана от малцина войници, граждани, въоръжени с алебарди, и стрелци с арбалети. Коне с черни покривала прелитаха над преградите като призраци, ярко проблясващи мечове сееха смърт сред бягащите защитници.
Цири почувства как седящият зад нея на седлото рицар рязко пришпорва коня си. Чу вика му.
— Дръж се! — крещеше той. — Дръж се!
Други рицари в цветовете на Цинтра ги изпревариха и със скорост се врязаха в нилфгардците. Цири видя това само за миг, с крайчеца на окото си — безумният водовъртеж от синьо-златисти и черни наметала сред кънтенето на стомана, ударите на мечовете в щитовете, цвиленето на конете…
