Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 68

— Именно! — рицарят с жълтата туника отново удари с юмрук по масата. — Пазим жалките ви кожи, уважаеми господин икономе, от онези, както се изразихте, угнетени елфи, на които, както твърдите, не сме давали да живеят. Но аз твърдя, че напротив — прекалено ги разглезихме. Толерирахме ги, отнасяхме се с тях като с хора, като с равни, и за благодарност получихме удар в гърба. Нилфгард им плаща за това, залагам си главата, а дивите елфи от планините ги снабдяват с оръжие. Но истинската им опора са онези, които живеят постоянно сред нас: елфи, полуелфи, джуджета, гноми и полуръстове. Те ги укриват, хранят ги, осигуряват им доброволци…

— Не всички — обади се вторият търговец, слаб, с нежно, благородно лице, съвсем неподхождащо на професията му. — Повечето нехора осъждат „катериците“, господин рицарю, и не искат да имат нищо общо с тях. Повечето са лоялни на хората и понякога плащат висока цена за тази лоялност. Спомнете си за кастелана от Бан Ард. Беше полуелф, а призоваваше за мир и сътрудничество. Загина от предателска стрела.

— Която вероятно е изстреляна от съседа му, полуръст или джудже, който също се е правел на лоялен — подхвърли подигравателно рицарят. — Според мен нито един от тях не е лоялен! Всеки от тях… Ей! А това кой е?

Гералт се обърна. Точно зад гърба му стоеше Цири и гледаше всички с огромните си изумрудени очи. Що се отнася до умението да се придвижва безшумно, там наистина беше постигнала значителни успехи.

— Тя е с мен — каза вещерът.

— Хммм… — Рицарят измери Цири с поглед, после отново се обърна към търговеца с благородното лице, явно виждайки в него най-сериозния опонент. — Да, господине, не ми говорете за лоялни нехора. Всички те са наши врагове, просто някои се прикриват по-успешно, а други — по-неуспешно. Полуръстовете, джуджетата и гномите живееха сред нас от векове и както изглеждаше — в относително съгласие. Но достатъчно беше елфите да надигнат глава, и те също се хванаха за оръжията и тръгнаха по горите. Казвам ви, беше грешка да оставим елфите и дриадите да правят каквото си искат в техните пущинаци и горски анклави. Не им стигаше това, ами сега започнаха да разправят: „Това е нашият свят, махайте се оттук, натрапници!“. В името на боговете, ще им покажем кой ще се махне оттук, от кого няма да остане нито следа. Като съдерем кожата на нилфгардците, ще се заемем с бандите.

— Не е лесно да нападнеш елфи в гората — подхвърли вещерът. — Не бих преследвал също и джуджетата или гномите в планините. Колко големи са отрядите им?

— Бандите им — поправи го рицарят. — Банди, господин вещерю. До двайсет души, понякога повече. Наричат такива шайки „ударен отряд“. Това е фраза от езика на гномите. А в това, че не е лесно да бъдат нападнати, сте прав; личи си, че сте специалист по въпроса. Преследването им по горите и камънаците е безсмислено. Единственият начин е да ги отрежем от тила им, да ги изолираме, да ги лишим от храна. Да хванем за гушата тези нехора, които им помагат. Които живеят по градовете, селищата и фермите…