Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 57

— Хааа!

— Много добре. Прекрасна, бърза защита. Виждаш ли колко полезно е тренирането на китките? А сега внимавай — много фехтовачи извършват грешката да се защитават статично, застиват за секунда и тогава можеш да ги изненадаш с такъв удар!

— Хааа!

— Прекрасно! Но отскачай, веднага отскачай — и пирует! Може да имам кама в лявата си ръка! Добре! Много добре! А сега, Цири? Какво ще направя сега?

— Откъде да знам?

— Наблюдавай краката ми. Как е разпределена тежестта на тялото ми? Какво може да се направи от тази позиция?

— Всичко!

— Тогава се върти, върти се, накарай ме да се обърна! Защитавай се! Добре! Не гледай меча ми, мога да те подлъжа с меча! Защитавай се! Добре! И още веднъж! Добре! И пак!

— Аууу!

— Лошо.

— Уф! Какво не направих както трябва?

— Нищо. Просто бях по-бърз. Свали си наколенките и налакътниците. Да седнем да починем за минутка. Сигурно си уморена, цяла сутрин бяга по Мъчилището.

— Не съм уморена. Гладна съм.

— По дяволите, аз също. А днес Ламберт е дежурен, той не може да готви нищо освен галушки. Поне тях да ги правеше както трябва…

— Коен? — Да?

— Още не съм достатъчно бърза…

— Много си бърза даже.

— Ще бъда ли някога бърза като теб?

— Съмнявам се.

— Хммм… Добре. А ти ли… Кой е най-добрият фехтовач на света?

— Нямам никаква представа.

— Не познаваш ли някой такъв?

— Познавал съм мнозина, които са се мислели за такива.

— Ха! Какви бяха те? Как се казваха? От какво са умрели?

— По-спокойно, по-спокойно, момиче. Нямам отговори на тези въпроси. Толкова ли е важно?

— Точно така, важно е. Искам да знам… кои са тези фехтовачи. И къде са сега.

— Знам къде са.

— Ха! И къде са?

— В гробищата.

* * *

— Внимавай, Цири. Сега ще сложим трето махало, защото вече се справяш с две. Ще правиш същите крачки като и при две махала, но ще направиш едно навеждане повече. Готова ли си?

— Да.

— Концентрирай се. Отпусни се. Вдишване, издишване. Нападай!

— Уф! Аууу… Мамка му!

— Не псувай, моля. Лошо ли се удари?

— Не, само ме закачи… Какво не направих както трябва?

— Тичаше в прекалено равномерен ритъм и прекалено ускори втория пирует, а финта го направи твърде широк. В резултат се озова точно под махалото.

— Ох, Гералт, там изобщо няма място за навеждане и обръщане. Те висят прекалено близо едно до друго!

— Има колкото искаш място, уверявам те! Просто разстоянията между махалата са замислени така, че изискват неритмично движение. Това е бой, Цири, не балет. В боя не бива да се движиш ритмично. С движението си трябва да разконцентрираш противника, да го подлъгваш, да му пречиш да реагира. Готова ли си за следващия опит?

— Готова съм. Разлюлей проклетите неща!

— Не ругай. Отпусни се. Атакувай!

— Ха! Ха! Е, как е? Как е, Гералт? Изобщо не ме докоснаха.

— И ти дори не докосна с меча втория чувал. Повтарям — това е бой, не е балет, не е акробатика… Какво мърмориш там?

— Нищо.

— Отпусни се. Оправи превръзката на китката си. Не стискай така ръкохватката на меча, това те разконцентрира, нарушава равновесието ти. Дишай спокойно. Готова ли си?

— Да!

— Скачай горе!

— Аууу! А, да те… Гералт, не мога да направя това! Има твърде малко място за финтиране и за смяна на местата на краката. А когато ударя с двата крака, без финт…