Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 58

— Видях какво става, когато удариш без финт. Боли ли те?

— Не. Не много…

— Седни при мен. Почини си.

— Не съм уморена. Гералт, не мога да премина през третото махало, дори и да почивам десет години. Не мога по-бързо…

— Не е и необходимо. Ти и без това си достатъчно бърза.

— Тогава кажи — как да го направя? Едновременно полупирует, навеждане и удар?

— Всичко е много просто. Ти не внимаваше. Нали ти казах преди да започнеш — трябва да направиш едно навеждане повече. Навеждане. Допълнителният пирует е излишен. Втория път направи всичко добре и мина през всички махала.

— Но не ударих чувала, защото… Гералт, без полупирует не мога да го ударя, защото губя скорост, нямам такова… как се казваше…

— Инерция. Вярно е. Ще набереш и инерция и енергия, но не за сметка на пирует и смяна на краката, защото нямаш време за това. Ще удариш махалото с меч.

— Махалото? Трябва да удрям чувалите!

— Това е битка, Цири. Чувалите изобразяват слабите места на твоя противник, които трябва да уцелиш. Махалата, които изобразяват оръжията на противника ти, трябва да ги избягваш, да отскачаш от тях. Ако махалото те докосне, все едно си ранена. В истински бой сигурно няма да можеш да станеш повече. Махалото не бива да те докосва. Но ти можеш да докосваш него… Какво се начумери?

— Аз… Не мога да парирам удар на махалото с меч. Твърде слаба съм… И винаги ще бъда слаба! Защото съм момиче!

— Я ела при мен, момиче. Изтрий си носа. И слушай внимателно. Нито един боец на този свят не може да парира удар, нанесен с опашката на въздушен змей, щипалата на гигаскорпион или ноктите на грифон. А махалата изобразяват точно такива оръжия. Дори не се и опитвай да ги парираш. Няма да отблъснеш махалото, но самата ти ще се отблъснеш от него. Така ще поемеш от него енергията, необходима, за да нанесеш удар. Достатъчно е леко, но много бързо отблъскване и незабавно да нанесеш също толкова бърз удар от противоположния полупирует. Като се отблъснеш, ще придобиеш инерция. Ясно ли е?

— Аха.

— Бързина, Цири, а не сила. Силата е нужна на дърваря, който сече с брадва дърва в гората. Затова рядко момичета стават дървари. Разбра ли какво имам предвид?

— Аха. Разклащай махалата.

— Първо си почини.

— Не съм уморена.

— Разбра ли вече как става? Същите крачки, финт…

— Знам.

— Нападай!

— Хааа! Ха! Хааа! Успях! Уцелих те, грифоне! Герааалт! Видя ли?

— Не викай. Контролирай дишането си.

— Направих го! Наистина го направих! Успях! Похвали ме, Гералт!

— Браво, Цири. Браво, момиче.

* * *

В средата на февруари от юг, откъм седловината, задуха топъл вятър и облиза снега.

* * *

Вещерите не искаха да знаят какво става по света.

Трис последователно и упорито насочваше към политиката продължителните разговори, които се водеха всяка вечер в тъмната зала, осветена от лумванията на огъня в огромното огнище. Реакцията на вещерите винаги беше една и съща. Гералт мълчеше, сложил длан върху челото си. Весемир кимаше, като от време на време вмяташе по някой коментар, от който ставаше ясно единствено, че „по негово време“ всичко е било по-хубаво, по-логично, по-честно и по-разумно. Ескел слушаше учтиво, не пестеше усмивките си и внимателния поглед, понякога се случваше дори да се заинтересува от някой маловажен въпрос. Коен откровено се прозяваше и гледаше в тавана, а Ламберт не скриваше пренебрежението си.