Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 56

— Нннищо.

— Ти си съвсем бледа. И позеленяла. Малко ядеш. Закусва ли?

— Дааа. Закууусвах.

— За какво говорех… А, да. За малко да забравя. Запомни това, важно е. Гравейрите, гуловете и другите чудовища от тяхната група нямат своя собствена екологична ниша. Те са реликти от периода на взаимното проникване на сферите. Когато ги убиваме, ние не разрушаваме системите и връзките, които царуват в природата, сегашната ни сфера. Тези чудовища са чужди на сегашната ни сфера и тук няма място за тях. Разбираш ли, Цири?

— Разбирам, чичо Весемире. Гералт ми обясни. Знам всичко. Екологична ниша — това е…

— Добре, добре. Знам какво е това. Щом Гералт ти го е обяснил, няма нужда да го повтарям. Да се върнем към гравейрите. Те се срещат изключително рядко — за щастие, тъй като това са крайно опасни гадини. Дори най-малката рана, получена при схватка с гравейр, води до зараза с трупна отрова. С какъв еликсир се лекува заразяването с трупна отрова, Цири?

— Авлигов.

— Правилно. Но най-добре да се избягва заразяването. Затова, когато се биеш с гравейр, не бива да се приближаваш до него. Винаги трябва да се държиш на разстояние, а ударът да се нанася с отскок.

— Хммм… А къде е най-добре да се удря?

— Ще стигнем и до това. Гледай…

* * *

— Още веднъж, Цири. Да го направим бавно, така че да можеш да овладееш всяко движение. Виж, нападам те от трета позиция, насочвам острието напред… Защо отстъпваш?

— Защото знам, че това е финт! Можеш да замахнеш широко отляво или да нанесеш удар отгоре. А аз отстъпвам и контраатакувам!

— Нима? А ако направя така?

— Аууу! Нали трябваше бавно! Какво не направих както трябва? Кажи, Коен!

— Нищо. Просто съм по-висок и по-силен от теб.

— Това не е честно!

— Няма такова нещо като честен бой. В боя се използват всяко предимство и всяка възможност, която се отвори. Като отстъпи, ти ми даде възможност да вложа повече сила в удара. Вместо да отстъпваш, трябваше да направиш полупирует вляво и да се опиташ да ме уцелиш отдолу, под брадичката, в бузата или в гърлото.

— Като че ли ще ми позволиш! Ще направиш обратен пирует и ще ме намушкаш отляво в шията, преди да успея да се предпазя! Откъде да знам как ще постъпиш?

— Трябва да знаеш. И знаеш.

— Да бе!

— Цири, това, което правим, е водене на бой. Аз съм твоят противник. Искам да те победя и съм длъжен да го направя, защото става въпрос за моя живот. Аз съм по-висок и по-силен от теб, затова ще използвам всяка удобна възможност за удари, които ще те извадят от ритъма ти и ще пробият защитата ти, както току-що ти демонстрирах. За какво ми е да правя пирует? Аз вече мога да те атакувам отляво, виж. Няма нищо по-лесно от това да те ударя от втора позиция под мишницата, от вътрешната страна на ръката. Ако ти скъсам някоя артерия, ще умреш за няколко минути. Отбранявай се!