Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 59

Не искаха да знаят нищо, не ги интересуваха дилемите, заради които страдаха от безсъние кралете, магьосниците, владетелите и вождовете; не ги вълнуваха проблемите, от които вреше и кипеше в съветите и събранията. За тях не съществуваше нищо отвъд потъналите в сняг седловини, отвъд Гвенлех, носещ късове лед в оловните си води. За тях съществуваше само Каер Морхен — самотен, загубен сред дивите планини.

Тази вечер Трис беше раздразнена и неспокойна — може би причината беше вятърът, виещ сред порутените стени на замъка. Тази вечер всички бяха странно възбудени — вещерите, с изключение на Гералт, бяха станали необичайно приказливи. Разбира се, говореха изключително за едно нещо — за пролетта и за наближаващото пътуване. Както и за това какво ще им донесе пътуването — за вампирите, виверните, горските духове, ликантропите и василиските.

Този път беше ред на Трис да се прозява и да гледа в тавана. Тя мълча, докато Ескел не зададе въпроса, който толкова дълго беше чакала.

— А всъщност какво става на юг, при Яруга? Струва ли си да се насочваме натам? Не ни се иска да се забъркваме в разни авантюри.

— Какво наричаш „авантюри“?

— Ами знаеш… — запъна се той. — Постоянно ни говориш за възможността за нова война. За непрекъснатите сблъсъци по границите, за бунтовете в окупираните от Нилфгард земи. Споменаваш за слуховете, че е възможно Нилфгард отново да премине през Яруга…

— А, какво толкова? — обади се Ламберт. — Там не спират да се бият и да се колят от стотици години. Няма защо да се притесняваме. Аз вече съм решил: ще мина през далечния юг, през Соден, Махакам и Ангрен. Знае се, че там, откъдето е минала войска, винаги се навъждат много чудовища. В такива места може да се заработи добре.

— Факт — подкрепи го Коен. — Местността е опустошена, по селата има само жени, не могат да се справят сами… Наоколо бродят много деца без дом и опека. Лесна плячка, привличаща чудовищата.

— А господа бароните — добави Ескел, — господа комесите и старейшините са заети с войната, нямат достатъчно време, за да защитават поданиците си. Налага се да наемат нас. Всичко това е истина. Но от това, което ни е разказвала Трис по цели вечери тук, излиза, че конфликтът с Нилфгард е сериозна работа, а не някаква там локална война. Нали, Трис?

— Дори и да е така — каза ядосано магьосницата, — това май е изгодно за вас, а? Сериозната, кръвопролитна война още повече ще обезлюди селата, ще се увеличат овдовелите жени, местността ще се напълни с осиротели деца…

— Не разбирам сарказма ти. — Гералт махна ръка от челото си. — Наистина не го разбирам, Трис.

— Нито аз, дете — вдигна глава Весемир. — За какво става въпрос? За тези жени и деца? Ламберт и Коен си говорят така безгрижно, като малки деца, но нали не думите са най-важното. Та нали те…