Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 54

— Хааа!

— Много добре. Разбра ли вече за какво става въпрос? Осъзна ли го?

— Не съм глупачка!

— Момиче си. Момичетата не са много умни.

— Ех, Ламберт, ако можеше да те чуе Трис!

— Ако бабата имаше мустаци, щеше да стане войвода. Достатъчно. Слизай. Почивка.

— Не съм уморена!

— А аз съм уморен. Казах — почивка. Слизай от гребена.

— Със салто ли?

— А ти как мислиш? Както кокошка слиза от пръта си в курника? Хайде, скачай. Не се бой, ще те подхвана.

— Хааа!

— Добре. Като за момиче — даже много добре. Можеш да свалиш превръзката от очите си.

* * *

— Трис, може би е достатъчно за днес? А? Да вземем шейната и да се спуснем от хълма? Слънцето свети, снегът искри, чак ме болят очите! Прекрасно време!

— Не се подавай от прозореца, ще паднеш.

— Да отидем за шейната, Трис!

— Кажи ми го на Старата реч. И с това урокът ще приключи. Дръпни се от прозореца, върни се на масата… Цири, колко пъти трябва да те моля? Остави този меч, престани да го размахваш.

— Това е новият ми меч! Истински, вещерски! Направен е от стомана, която е паднала от небето! Наистина! Така каза Гералт, а той никога не лъже, нали знаеш!

— О, да. Знам.

— Трябва да свикна с този меч. Чичо Весемир го е приспособил за моето тегло, ръст и дължина на ръцете. Дланта ми и китката ми трябва да свикнат с него!

— Свиквай колкото си искаш, само че навън. Не тук. Е, слушам те. Струва ми се, искаше да ми предложиш да се пързаляме с шейна. На Старата реч. Е, предлагай.

— Хммм… Как е „шейна“?

— Sledd като предмет. Aesledde като действие.

— Аха… Ясно. Va’en aesledde, ell’ea?

— Не бива да се приключва въпросително изречение по този начин, това е неучтива форма. Въпросът си личи от интонацията.

— Но децата от Островите…

— Ти не изучаваш скелигския жаргон, а класическата Стара реч.

— А защо трябва да уча тази Реч?

— За да я знаеш. Полезно е човек да учи това, което не знае. Този, който не знае езици, все едно е сакат.

— Така или иначе всички говорят на всеобщия език!

— Вярно е. Но някои — не само на него. Уверявам те, Цири, по-добре да се числиш към малцината, отколкото към всички. Е, слушам те. Пълното изречение е: „Времето днес е прекрасно, да отидем да се пързаляме с шейна.“

— Elaine… Хммм… Elaine tedd a’taeghane, a ya’en aesledde?

— Много добре!

— Ха! Е, ще ходим да се пързаляме.

— Отиваме. Само дай да си довърша гримирането.

— А за кого така се гримираш?

— За себе си. Жената подчертава красотата си за собственото си самочувствие.

— Хммм… Знаеш ли какво? Аз също се чувствам зле. Не се смей, Трис!

— Ела тук. Седни ми на коленете. Помолих те да оставиш меча! Благодаря. Сега вземи тази, голямата четчица и си напудри лицето. Не толкова много, момиче, не толкова много! Погледни в огледалото. Виждаш ли колко си красива?

— Не виждам никаква разлика. Ще си гримирам очите, може ли? Защо се смееш? Ти винаги си гримираш очите. Искам и аз!

— Добре. Хайде, нанеси от това върху клепачите си. Цири, не примижавай и с двете очи, така не виждаш нищо, ще си омацаш цялото лице. Вземи мъничко и само докосни клепачите си. Само докосни, казах. Дай да го разнеса малко. Затвори очи. А сега ги отвори.