Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 53

— Добре, Трис. Благодаря ти.

— Гералт?

— Слушам те.

— Цири е казала още нещо, нали? Нещо, което си чул само ти. Кажи ми какво е то.

— Не — възрази той, а гласът му потрепери. — Не, Трис.

— Моля те.

— Тя не говореше на мен.

— Знам. Говореше на мен. Кажи ми го, моля те.

— При събуждането й… Когато я вдигнах… Тя прошепна: „Забрави за него. Не го мъчи.“

— Няма — прошепна Трис тихо. — Но не мога да забравя. Прости ми.

— Аз съм този, който трябва да те моли за прошка. И не само теб.

— Колко много я обичаш. — Това не беше въпрос, а констатация.

— Да — призна си той шепнешком след дълго мълчание.

— Гералт…

— Слушам те, Трис.

— Ела при мен тази нощ.

— Трис…

— Просто ела.

— Добре.

* * *

Скоро след Мидинваерн спря да вали сняг. Настана мраз.

Трис беше с Цири денем и нощем. Бдеше над нея. Бранеше я от видими и невидими заплахи.

Момичето почти всяка нощ се събуждаше с крясък. Бълнуваше, хванала с ръце главата си, плачеше. Магьосницата я успокояваше със заклинания и еликсири, приспиваше я, като я прегръщаше и я люлееше в ръце. А после самата тя дълго не можеше да заспи, размишлявайки за казаното от Цири насън и след събуждането й. И чувстваше нарастващ страх. Va’esse deirdeadh aep eigean… Нещо приключва…

Това продължи десет дни и нощи. И неочаквано премина. Свърши, изчезна безследно. Цири се успокои, започна да спи кротко, без бълнувания, без кошмари.

Но Трис продължаваше да бди над нея. Не се отдалечаваше дори на крачка от момичето. Бранеше я.

* * *

— По-бързо, Цири! Крачка напред, нападаш, отскачаш! Полупирует, удар, отскок. Пази равновесие с лявата ръка, иначе ще паднеш от гребена. И ще си нараниш… женските атрибути!

— Какво?

— Нищо. Не се ли умори вече? Ако искаш, да починем.

— Не, Ламберт! Мога още. Не съм толкова слаба, не си го и помисляй. Може ли да опитам да прескачам всеки втори стълб?

— В никакъв случай! Ще вземеш да паднеш и Мериголд ще ми откъсне… главата.

— Няма да падна!

— Казах вече, няма да повтарям. Без номера! Здраво на краката. И дишането, Цири, дишането! Пъхтиш като умиращ мамут!

— Не е вярно!

— Не викай, а се упражнявай. Нападение, отскок! Защита! Полупирует! Защита, пирует! Стой уверено върху стълбовете, по дяволите! Не се поклащай! Крачка напред, удар! По-бързо! Полупирует! Скачай и сечи! Точно така! Много добре!

— Наистина ли? Наистина ли беше добре, Ламберт?

— Кой ти го каза?

— Ти! Току-що!

— Сигурно съм се объркал. Нападение! Полупирует! Отскок! И още веднъж! Цири, а защитата? Колко пъти трябва да ти повтарям? След отскока винаги трябва да има защита — вдигаш меча, предпазваш главата и шията. Винаги!

— Дори когато се бия само с един противник?

— Никога не знаеш срещу какво се биеш! Никога не знаеш какво има зад теб, откъм гърба ти. Винаги трябва да се предпазваш. Работи с краката и меча! Трябва да си изработиш рефлекс! Рефлекс, разбираш ли? Не бива да забравяш за това. Ако забравиш в истинска битка — свършено е с теб. Още веднъж! Ето! Точно така! Виждаш ли колко добре се защитаваш по този начин? От тази позиция можеш да нанесеш всякакъв удар. Можеше да удариш и назад, ако искаш. Хайде покажи ми пирует и удар назад.