Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 52
Анджей Сапковски
— Трис!
Тя отвори очи, раздвижи глава върху възглавницата, размърда вцепенените си ръце.
— Гералт?
— Тук при теб съм. Как си?
Тя се огледа. Беше в стаята си, лежеше в леглото. В най-хубавото легло в Каер Морхен.
— Как е Цири?
— Спи.
— Колко дълго…
— Твърде дълго — прекъсна я той. Зави я с одеялото, прегърна я. Когато се наведе, медальонът с вълча глава се залюля пред очите й. — Това, което направи, не беше добра идея, Трис.
— Всичко е наред. — Тя потрепери в прегръдките му. „Не е вярно — помисли си. — Нищо не е наред.“ Обърна глава така, че медальонът да не я докосва. Имаше много теории за свойствата на вещерските амулети, но нито една от тях не препоръчваше на магьосничките да ги докосват в дните и нощите на Слънцестоенето.
— Ние… Говорихме ли нещо в транса?
— Ти — не. През цялото време беше в безсъзнание. Цири… Точно преди да се събуди… каза: „Va’esse deirdeadh aep eigean.“
— Тя знае ли Старата реч?
— Не толкова, че да построи пълно изречение.
— Изречението означава: „Нещо приключва.“ — Магьосницата прекара длан през лицето си. — Гералт, това е нещо много важно. Момичето е невероятно силен медиум. Не знам с какво и с кого се свързва, но мисля, че за нея няма ограничения в контакта. Нещо иска да я овладее. Нещо… което е прекалено могъщо за мен. Страхувам се за нея. Поредният транс… може да приключи с психическо заболяване. Това не е в моята власт, не мога да го овладея, не мога… При необходимост не бих могла да блокирам, да потисна способностите й, при липса на друг изход не бих съумяла да ги неутрализирам постоянно. Трябва да се възползваш от помощта на… друга магьосница. По-способна. По-опитна. Знаеш коя имам предвид.
— Знам. — Той извърна глава, стисна устни.
— Не се инати. Не се съпротивлявай. Досещам се защо не си се обърнал към нея, а към мен. Преодолей честолюбието си, огорчението си и озлоблението си. Няма полза от тях, само ще се измъчваш. При това рискуваш живота и здравето на Цири. Това, което най-вероятно ще се случи с нея по време на следващия транс, може да се окаже по-лошо от Изпитанието с Треви. Обърни се за помощ към Йенефер, Гералт.
— А ти, Трис?
— Какво аз? — Тя преглътна с усилие. — Аз не се броя. Аз те разочаровах. Разочаровах те… във всичко. Аз бях… бях твоя грешка. Нищо повече.
— При мен се броят и грешките — изрече бавно той. — Аз не ги зачерквам от живота си и от спомените си. И никога не виня другите заради тях. Ти означаваш много за мен, Трис, и винаги ще означаваш много. Никога не си ме разочаровала. Никога. Повярвай ми.
Трис мълча дълго.
— Ще остана до пролетта — каза тя най-накрая, опитвайки се да овладее треперенето на гласа си. — Ще бъда до Цири… Ще бдя над нея. Ден и нощ. А пролетта… Пролетта ще я отведем в храма на Мелителе в Еландер. Може би това, което иска да поеме власт над нея, няма да успее да го стори в храма. И тогава ти ще се обърнеш към Йенефер за помощ.
