Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 44

— Надявам се — изрече бавно Гералт, като също хвърли гневен поглед към Ламберт, — че в настоящия момент не си открила в нея някакви необратими изменения?

— Не — усмихна се тя. — За щастие — не. Тя се развива нормална и здрава, с телосложението на млада дриада, приятно е да се гледа. Но, моля ви, спазвайте мярка в използването на стимуланти.

— Ще спазваме — обеща Весемир. — Благодарим за предупреждението, дете. Какво още? Ти говореше за три… съвета.

— Точно така. Ето го и втория: не бива да допускате Цири да подивява тук. Тя трябва да има контакт със света. С връстниците си. Трябва да получи прилично образование и да се подготви за нормален живот. Засега нека да размахва меча. Така или иначе без мутация от нея няма да се получи вещерка, но вещерските тренировки няма да й навредят. Времената сега са трудни и опасни, ще може да се защити, ако се наложи. Като елфка. Но не можете да я погребвате жива тук, в тази пустош. Тя трябва да се приобщи към нормалния живот.

— Нейният нормален живот е изгорял заедно с Цинтра — промърмори Гералт. — Обаче, Трис, ти както винаги си права. Вече сме мислили за това. Когато дойде пролетта, ще я отведем в храмово училище. При Ненеке, в Еландер.

— Много добра идея и мъдро решение. Ненеке е необикновена жена, а храмът на богинята Мелителе — необикновено място. Безопасно, сигурно, гарантиращо необходимото за едно момиче образование. Цири вече знае ли?

— Знае. Вдига скандали няколко дни, но накрая се примири. Сега даже чака с нетърпение пролетта, перспективата за пътуване до Темерия я ободрява. Светът й е интересен.

— Както и на мен в нейната възраст — усмихна се Трис. — А това сравнение ни приближава опасно до третия съвет, най-важния. И вие знаете какъв е той. Не правете глупави физиономии. Аз съм магьосница, забравихте ли? Не знам колко време ви е отнело да разпознаете магическите способности на Цири. На мен ми трябваше по-малко от половин час. След това вече знаех кое е, или по-точно — какво представлява това момиче.

— И какво представлява?

— Извор!

— Невъзможно!

— Възможно е! Даже е сигурно. Цири е Извор, има способности на медиум. Нещо повече — тези способности са много, много обезпокоителни. И вие, драги вещери, добре знаете това. Вие сте забелязали тези способности и те са обезпокоили и вас. Заради тях и само заради тях ме извикахте в Каер Морхен, нали? Права ли съм? Заради тях и само заради тях?

— Да — отговори Весемир след кратко мълчание.

Незабележимо за останалите, Трис въздъхна с облекчение. За момент се беше притеснила, че този, който ще потвърди, ще бъде Гералт.

* * *

На следващия ден заваля първият сняг — отначало беше слаб, но после премина във виелица. Валя цяла нощ, а на сутринта стените на Каер Морхен бяха затънали в преспи. И дума не можеше да става за бягане по Мъчилището, още повече, че Цири все още не се чувстваше добре. Трис подозираше, че вещерските „стимуланти“ може да са причина за менструални разстройства. Обаче не можеше да е сигурна — не знаеше практически нищо за тези вещества, а и Цири със сигурност беше единственото момиче на света, на което даваха такива неща. Не сподели подозренията си с вещерите. Не искаше да ги безпокои или да ги дразни, предпочиташе да използва своите методи. Натъпка Цири с еликсири, завърза на талията й под роклята връвчица с активни ясписи и й забрани каквото и да било натоварване, особено пък да гони плъхове с меча.