Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 45
Анджей Сапковски
Цири скучаеше, бродеше сънливо из замъка, а най-накрая поради липсата на други развлечения се присъедини към Коен, който чистеше конюшнята, грижеше се за конете и поправяше хамутите.
Гералт вбеси магьосницата, като изчезна някъде и се появи едва вечерта, мъкнейки простреляно козле. Трис му помогна да одере плячката. Макар и ужасно да се гнусеше от мириса на месо и кръв, искаше да е близо до вещера. Колкото се може по-близо. В нея нарастваше някаква студена, ожесточена решителност. Тя не искаше повече да спи сама.
— Трис! — извика изведнъж Цири, бягайки с тропот по стълбите. — Може ли днес да спя при теб? Трис, много те моля да ми разрешиш! Моля те, Трис!
Снегът валеше и валеше. Проясни се едва когато дойде Мидинваерн — Денят на Зимното слънцестоене…
Трета глава
На третия ден измряха всички деца освен едно — едва десетгодишно. То, до този момент измъчвано от бурно безумие, изведнъж изпадна в дълбоко вцепенение. Погледът му стана изцъклен, непрекъснато хващаше с ръце покривката или ги размахваше във въздуха, сякаш искаше да напише нещо с перо. Дишането му стана шумно и хрипливо, върху кожата му изби студена, лепкава и зловонна пот. Тогава отново му вкараха еликсир във вените и пристъпът се повтори. Този път започна кръвоизлив от носа, а кашлицата премина в повръщане, след което детето съвсем отслабна и се обезсили.
Тези симптоми не отслабнаха през следващите два дни. Кожата на детето, дотогава обляна с пот, стана суха и гореща, пулсът изгуби плътността си и твърдостта си, обаче остана достатъчно силен, по-скоро бавен, отколкото бърз. Нито веднъж повече момчето не дойде на себе си и не извика.
Най-накрая настъпи седмият ден. Момчето се събуди като от сън и отвори очи, а очите му бяха като на змия…
— Опасенията ви бяха неоснователни, абсолютно безпочвени — намръщи се Трис, опряла лакти на масата. — Отминали са времената, в които магьосниците са преследвали Извори и магически надарени деца и са ги измъквали насила или с хитрост от ръцете на родителите им или настойниците им. Наистина ли мислехте, че може да поискам да ви отнема Цири?
Ламберт изсумтя и извърна глава. Ескел и Весемир погледнаха Гералт, но той мълчеше. Гледаше встрани, като през цялото време си играеше с вещерския си медальон, изобразяващ главата на вълк с оголени зъби. Трис знаеше, че медальонът реагира на магия. В такава нощ като Мидинваерн, когато въздухът направо вибрира от магия, медальоните на вещерите би трябвало да вибрират постоянно, да дразнят и тревожат.