Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 43

— Цири — каза той, — ти постъпи много правилно и учтиво, като покани госпожица Мериголд да гостува по-дълго в Каер Морхен. Гордея се с теб.

Цири се изчерви и се усмихна широко. Магьосницата й направи следващия уговорен знак.

— А сега — каза момичето, вирвайки още повече нос — ви оставям сами, защото сигурно искате да обсъдите с Трис различни важни въпроси. Госпожице Мериголд, чичо Весемире, господа… Оставям ви. Засега.

Тя направи изящен реверанс, излезе от залата и бавно и с достойнство започна да се изкачва по стълбите.

— Проклятие — прекъсна тишината Ламберт. — Само като си помисля, че не вярвах, че наистина е принцеса!

— Разбрахте ли, заплеси? — Весемир огледа останалите вещери. — Ако сутрин облече рокличката… Никакви тренировки… Ясно ли е?

Ескел и Коен хвърлиха на стареца погледи, изцяло лишени от уважение. Ламберт открито изсумтя. Гералт погледна магьосницата — тя се усмихваше.

— Благодаря ти — каза той. — Благодаря ти, Трис.

* * *

— Условия? — явно се разтревожи Ескел. — Трис, та нали вече обещахме да облекчим тренировките на Цири. Какви още условия искаш да ни поставиш?

— Е, може би условия не е най-точната дума. Да ги наречем съвети. Ще ви дам три съвета, които ще следвате с удоволствие. Ако, разбира се, държите да остана и да ви помагам във възпитанието на малката.

— Слушаме те — каза Гералт. — Говори, Трис.

— Преди всичко — каза тя, усмихвайки се злорадо, — трябва да се разнообрази менюто на Цири. И най-вече да се ограничи присъствието на тайнствени гъби и мистериозна растителност в него.

Гералт и Коен владееха прекрасно израженията си. Ламберт и Ескел — не чак толкова. А Весемир изобщо не успяваше. „Какво пък — помисли си тя, гледайки неговата смешно-смутена физиономия, — в неговите времена светът е бил по-добър. Лицемерието се е смятало за порок, от който хората е трябвало да се срамуват. Искреността не е била нещо срамно.“

— По-малко отвари от разни тайнствени билки — продължи тя, стараейки се да сдържи смеха си, — й повече мляко. Тук имате кози. Доенето не е кой знае какво изкуство, Ламберт, ще се научиш веднага.

— Трис — започна Гералт, — чуй ме…

— Не, ти ме чуй. Вие не сте подложили Цири на рязка мутация, не сте пипали хормоните й, не сте пробвали еликсирите и Тревите. И браво на вас за това. Това е било разумно, отговорно, човешко. Не сте й нанесли вреда с отровите, така че недейте да го правите и отсега нататък.

— За какво говориш?

— Гъбите, чиято тайна толкова пазите — поясни тя, — наистина държат момичето в прекрасна форма и укрепват мускулите й. Билките осигуряват идеален обмен на веществата и ускоряват развитието й. Обаче всичко това, събрано накуп и допълнено с убийствените тренировки, води до определени изменения в строежа на тялото. В мастните тъкани. Тя е жена. Щом не сте я осакатили хормонално, не я осакатявайте физически. Може някой ден да ви се разсърди, че сте я лишили безвъзвратно от женските й… атрибути. Разбирате ли за какво говоря?

— Че как — промърмори Ламберт, зяпайки безсрамно бюста на Трис, опънал тъканта на роклята. Ескел се изкашля и изгледа убийствено младия вещер.