Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 42

— Престани, Трис — изохка тихо Гералт. — Достатъчно. Постигна това, което искаше. А може би и повече, отколкото искаше.

— Дявол да го вземе — изруга Коен. — Направо се проявихме като глупаци, няма що. Весемире, но ти…

— Млъкни — изръмжа старият вещер. — Нищо не казвай.

По най-неочакван начин се прояви Ескел — той стана, приближи се до магьосницата, поклони се ниско, взе й ръката и я целуна с уважение. Тя бързо отдръпна ръката си. Не за да демонстрира яд и раздразнение, а за да прекрати приятната, пронизваща я вибрация, предизвикана от съприкосновението с вещера. Ескел Излъчваше силно. По-силно от Гералт.

— Трис — каза той, смутено потърквайки отвратителния белег на бузата си. — Помогни ни. Умоляваме те. Помогни ни, Трис.

Магьосницата го погледна в очите, стисна устни.

— В какво? В какво трябва да ви помогна, Ескел?

Ескел отново потри белега си и погледна към Гералт. Белокосият вещер наведе глава, прикри очите си с длан. Весемир се изкашля шумно.

В този момент вратата изскърца и в залата влезе Цири. Кашлицата на Весемир премина в нещо като хрипливо, шумно вдишване. Ламбърт отвори уста. Трис сдържа кикота си.

Цири, подстригана и сресана, вървеше към тях със ситни стъпки, внимателно придържайки тъмносинята си рокличка, скъсена и преправена според фигурата й, но все още носеща следите от престоя си в дисагите. На шията на момичето блестеше вторият подарък от магьосницата — черна змия с лакирана кожа, рубинени очи и златна катарама.

Цири се спря пред Весемир. Не знаеше много добре какво да прави с ръцете си, затова мушна палците си в колана.

— Не мога да тренирам днес — изрече тя бавно и ясно сред настъпилата пълна тишина. — Защото съм…

Тя погледна магьосницата. Трис й намигна с изражението на доволен от белята си немирник и помръдна устни, подсказвайки й заучената реплика.

— Неразположена! — довърши Цири високо и гордо, вирвайки носа си почти до тавана.

Весемир отново се закашля. Но Ескел, милият Ескел не загуби самообладание и отново се прояви както трябва.

— Разбира се — каза той, усмихвайки се. — То се знае, че ще отложим упражненията, докато неразположението ти отмине. Ще съкратим и теоретичните занимания, а ако се почувстваш зле, ще ги отложим. Ако ти потрябват медикаменти или…

— Аз ще се заема с това — намеси се Трис със същата лекота.

— Аха… — Едва сега Цири леко се изчерви и погледна стария вещер. — Чичо Весемире, аз помолих Трис… Тоест госпожа Мериголд, да… Понеже… Ами да остане с нас. За повече. За дълго. Но Трис каза, че ти трябва да се съгласиш на това. Чичо Весемире! Съгласи се!

— Съгласен съм… — изхриптя Весемир. — Разбира се, че съм съгласен…

— Много се радваме. — Гералт едва сега махна длан от очите си. — Страшно ни е приятно, Трис.

Магьосницата леко му кимна и невинно изпърха с мигли, навивайки на пръста си една от кестенявите си къдрици. Гералт запази каменно изражение.