Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 46

— Не, дете — обади се най-накрая Весемир. — Знаем, че не би направила това. Но знаем също, че си задължена да уведомиш за нея Капитула. Знаем отдавна, че всеки магьосник и магьосница имат такова задължение. Вече не отнемате надарени деца от родителите и настойниците им. Но наблюдавате такива деца, за да може по-късно, в подходящия момент, да ги подмамите с магия, да ги убедите…

— Не се бойте — прекъсна го тя студено. — Няма да кажа за Цири на никого. Включително и на Капитула. Защо сте ме зяпнали така?

— Учудени сме от лекотата, с която ни обещаваш да пазиш тайна — изрече спокойно Ескел. — Извинявай, Трис, не искам да те обиждам, но какво стана с легендарната ви лоялност към Съвета и Капитула?

— Доста неща станаха. Войната наложи много промени. А битката за Соден още повече. Не искам да ви отегчавам с политика, а някои въпроси и проблеми, с извинение, са тайна, която не мога да разгласявам. Що се отнася до лоялността… Лоялна съм. Но можете да ми повярвате, че в тази работа мога да бъда лоялна и към вас, и към Капитула.

— Такава двойна лоялност — Гералт за пръв път тази вечер я погледна в очите — е адски трудна работа. Тя рядко се удава на някого, Трис…

Магьосницата погледна Цири. Момичето седеше с Коен върху меча кожа в другия край на залата. Двамата играеха на „пържолки“. Играта беше еднообразна, тъй като и двамата бяха невероятно бързи и никой не успяваше по никакъв начин да удари ръката на другия. Обаче това явно не им пречеше и не им разваляше забавлението.

— Гералт — каза Трис, — когато си намерил Цири там, при Яруга, си я взел със себе си. Довел си я в Каер Морхен, скрил си я от света, не искаш дори близките на момичето да узнаят, че е жива. Направил си го, защото нещо, неизвестно на мен, те е накарало да повярваш в съществуването на предопределението и в това, че ние сме в неговата власт и то ни ръководи във всичките ни постъпки. Аз също мисля така, винаги съм го мислела. Ако предопределението пожелае Цири да стане магьосница, тя ще стане. Нито Капитулът, нито Съветът не бива да знаят за нея, не бива да я наблюдават или уговарят. Запазвайки тайната ви, аз изобщо няма да предам Капитула. Но, както сами разбирате, тук има една пречка.

— Де да беше само една — въздъхна Весемир. — Говори, дете.

— Момичето има магически способности, а това не може да се пренебрегне. Прекалено опасно е.

— В какъв смисъл?

— Неконтролируемите способности са опасни. За Извора и за обкръжението му. Изворът може да застраши обкръжението си по много начини. А себе си — по един-единствен. Умствено заболяване. Най-често — кататония.

— По дяволите! — обади се Ламберт след дълго мълчание. — Слушам ви и си мисля, че някой тук вече страда от умствено заболяване и само гледа как да зарази и обкръжението. Предопределение, извори, магии, чудеса невиждани… Не преувеличаваш ли, Мериголд? Тя да не е първото дете, което сме довели в крепостта? Гералт не е намерил никакво предопределение, а поредното осиротяло и бездомно дете. Ние ще я научим да използва меча и ще я пуснем в света, както и другите. Разбира се, съгласен съм, че никога по-рано не сме обучавали в Каер Морхен момичета. Имахме проблеми с Цири, направихме някои грешки и добре че ти ни ги посочи. Но не преувеличавай. Тя не е толкова уникална, че да падаме на колене и да вдигаме погледи към небето. Малко ли жени войни има по света? Уверявам те, Мериголд, Цири ще излезе оттук ловка и здрава, силна и способна да се справя с живота. И, гарантирам, без кататония или епилепсия. Освен ако не й внушиш някаква подобна болест.