Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 41

— Не ме учи! И престани да ме наричаш „Мериголд“! А най-добре ще е, ако изобщо млъкнеш. Не говоря с теб. Весемире, Гералт, някой от вас знае ли колко ужасно изтерзано е това дете? На тялото й няма нито едно здраво място!

— Дете — изрече сериозно Весемир, — не позволявай на емоциите да те овладеят. Ти си възпитана по друг начин, виждала си как децата се възпитават по друг начин. Цири е родена на юг, там момчетата и момичетата ги възпитават абсолютно еднакво, без никаква разлика — като при елфите. Качили са я на пони, когато е била на пет години, а когато е станала на осем, вече е яздила с охота. Учили са я да си служи с лък, копие и меч. Синините не са нещо ново за Цири…

— Не ми разправяй врели-некипели — възмути се Трис. — Не се правете на глупаци. Това тук не са понита, разходки или возене на шейни. Това е Каер Морхен! На вашите вятърни мелници и махала, на вашето Мъчилище са чупили кости и са си строшили вратовете десетки момчета, сурови и закалени скитници, също като вас събирани от пътищата и изваждани от канавките. Жилави, с немалък опит от краткия си живот на лудетини и хаймани. А какъв шанс има Цири? Дори и възпитана на юг, дори и по елфически, дори и от такава властна баба като Лъвицата Каланте, това мъниче е било и си остава принцеса. Нежна кожа, изящно телосложение, леки кости… Това е момиче! Какво искате да направите от нея? Вещерка?

— Това момиче — изрече Гералт тихо и спокойно, — тази нежна и изящна принцеса е преживяла клането в Цинтра. Без ничия помощ се е промъкнала покрай ноктите на Нилфгард. Успяла е да се изплъзне от върлуващите из селата мародери, които са грабели и убивали всичко живо. Оцеляла е две седмици в горите на Заречие съвсем сама. Бродила е един месец с група бежанци, вършила е тежка работа наравно с останалите и е гладувала наравно с всички. Почти половин година е работила на полето, когато я е приютило едно селско семейство. Повярвай ми, Трис, животът я е закалил и научил на не по-малко неща, отколкото подобните на нас скитници, събрани в Каер Морхен от пътищата. Цири не е по-слаба от подобните на нас — нежелани, извънбрачно родени, подхвърляни на вещерите в кръчмите в плетени кошници, сякаш са котета. А нейният пол? Какво значение има той?

— И питаш? Смееш да питаш за това? — извика магьосницата. — Какво значение има? А това, че момичетата са различни от вас и имат свои собствени дни? И тя понася изключително тежко това? А вие искате да изповръща дробовете си на Мъчилището и на някакви проклети вятърни мелници!

Макар и разгневена, Трис изпита огромно задоволство при вида на шашардисаните физиономии на младите вещери и увисналото чене на Весемир.

— Вие даже не знаехте — поклати глава тя вече по-спокойно, но с лек упрек. — Какви опекуни сте? Тя се стеснява да ви говори за това, защото са я учили да не говори за такова неразположение с мъже. И се срамува от слабостта си, от болката, от това, че не е толкова ловка, както обикновено. Поне един от вас помисли ли си за това? Заинтересува ли се? Опита ли се да се досети какво й пречи? А може би тя за пръв път в живота си е имала кръвотечение тук, в Каер Морхен? И е плакала нощем, без да намери у никого не само съчувствие, но дори и разбиране? Помисли ли си някой от всички вас за това?