Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 40

— А ако усетът ти не е достатъчен — изскърца със зъби Трис, — тогава, предполагам, махалото те удря?

— Естествено — съгласи се момичето, като гледаше магьосницата и явно се чудеше на невежеството й. — Удря ме, и то как!

— А тук? На хълбока? Какво беше това? Ковашки чук?

Цири изсъска от болка и поруменя.

— Паднах от гребена…

— … И гребенът те измлати — довърши Трис, на която й беше все по-трудно да се овладее.

— Как гребенът може да ме измлати, след като е закопан в земята? Не може! Просто паднах. Тренирах пирует по време на скок и не се получи. И от това ми е синината. Защото се ударих от стълба.

— И лежа два дни? Имаше ли трудности с дишането? Боли ли те?

— Не, никак. Коен ме масажира и отново ме качи на гребена. Така трябва, разбираш ли? Иначе страхът те лови.

— Какво?

— Страхът те лови — повтори гордо Цири и отметна пепеливия си бретон от челото. — Не знаеш ли? Дори ако ти се случи нещо, трябва веднага отново да се върнеш на уреда, иначе ще започнеш да се страхуваш, а ако започнеш да се страхуваш, то никаква полза от тренировките. Не бива да се отказваш. Така каза Гералт.

— Трябва да запомня тази максима — процеди магьосницата. — Както и това, че авторът й е точно Гералт. Едно добро предписание за начин на живот, само че не съм сигурна дали е приложимо при всякакви обстоятелства. Но е много лесно да се реализира на чужд гръб. Значи не бива да се отказваш? Дори и да те повалят и започнат да те бият както им падне, не бива да се отказваш?

— Разбира се. Вещерът не се бои от нищо.

— Сериозно? А ти, Цири? Също ли не се боиш от нищо? Отговори ми искрено.

Момичето се извърна, прехапа устни.

— Нали няма да кажеш на никого?

— Няма да кажа.

— Най-много се боя от две махала. Две едновременно. И от вятърната мелница, но само когато я пускат на голяма скорост. Още има и едни дълги везни, на които все още трябва да се качвам с такова, ъъъ… с оси… Осигурително въже. Ламберт казва, че съм некадърна и непохватна, но това изобщо не е така. Гералт ми каза, че имам малко различен център на тежестта, защото нали съм момиче. Просто трябва да се занимавам повече, освен ако… Исках да те попитам нещо. Може ли?

— Може.

— Щом разбираш от магии и заклинания… Щом умееш да омагьосваш… Можеш ли да направиш така, че да стана момче?

— Не — отговори Трис с леден тон. — Не мога.

— Хм… — явно се разстрои малката вещерка. — А не можеш ли поне…

— Поне какво?

— Не може ли да направиш така, че да не ми се налага… — Цири се изчерви. — Ще ти го кажа на ухото.

— Казвай. — Трис се наведе напред. — Слушам те.

Цири се изчерви още повече и доближи устни до кестенявите коси на магьосницата.

Трис се изправи рязко, с пламък в очите си.

— Днес? Сега?

— Аха.

— Проклятие! — изрева магьосницата и изрита масичката така, че тя се удари с трясък във вратата и кожата от плъх падна на пода. — По дяволите! Ще ги избия тези проклети глупаци!

* * *

— Успокой се, Мериголд — каза Ламберт. — Не е здравословно да се вълнуваш, освен това няма причина.