Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 39

— Когато бях в Заречие, в Каген, се наложи да преда — промърмори неохотно Цири. — Не ми даваха да шия, защото само късах лена и прахосвах конеца, после всичко трябваше да се разшива. Преденето е ужасно скучно, пфу!

— Факт — изкикоти се Трис. — Няма по-скучно нещо. И аз не обичам да преда.

— А налагало ли ти се е? На мен ми се наложи, защото… Но ти нали можеш да използваш магия… Магьосница си. Можеш да омагьосаш всичко. А тази красива рокля… и нея ли си измагьосала за себе си?

— Не — усмихна се Трис. — Но и не съм я шила сама. Не съм толкова способна.

— А на мен как ще ми направиш дрехи? Ще ги измагьосаш?

— Не е необходимо. Достатъчно е да има магическа игла, която ще подсилим с помощта на заклинание, а ако се наложи…

Трис прекара бавно длан над раздърпаната дупка на ръкава на кафтанчето и изрече заклинание, като в същото време активира амулета. От дупката не остана и следа. Цири изписка от радост.

— Това е магия! Сега ще имам омагьосано кафтанче! Ха!

— Докато не ти ушия обикновено, но съвсем прилично. А сега събличай всичко, госпожичке, ще облечеш нещо друго. Надявам се, че това не е единствената ти дреха?

Цири поклати глава, вдигна капака на раклата и показа на Трис избеляла широка рокличка, тъмнокафяво кафтанче, ленена ризка и вълнена блузка, наподобяваща окаяна торба.

— Това е мое — каза тя. — Дойдох тук, облечена с него.

— Разбирам — усмихна се подигравателно Трис. — Бабешки или не, засега ще трябва да ги облечеш. Хайде, по-живо, събличай се. Дай да ти помогна… Проклятие! Какво е това? Цири?

Ръцете на момичето бяха покрити с огромни синини от вътрешни кръвоизливи. Повечето вече бяха пожълтели, но една част бяха пресни.

— Какво е това, по дяволите? — повтори разгневено магьосницата. — Кой те подреди така?

— Това? — Цири погледна ръцете си, сякаш беше учудена от количеството синини. — А, това ли… от вятърната мелница е. Бях прекалено бавна.

— Каква вятърна мелница, мамка му?

— Вятърна мелница — повтори Цири, като погледна магьосницата с огромните си очи. — Това е едно такова… Ами… На него се уча да се изплъзвам от нападения. То има лапи, направени от тояги, и се върти и размахва тези лапи. Трябва да се скача много бързо и да се правят финтове. Трябва да имаш лефрекс. Ако нямаш лефрекс, вятърната мелница те удря с тоягата. Отначало тази вятърна мелница здравата ме млатеше. Но сега…

— Сваляй гамашите и ризата. О, богове! Момиче! Как изобщо можеш да ходиш? Да тичаш?

Двете й бедра и левият хълбок бяха тъмносини от кръвоизливи и отоци. Цири потрепери, изсъска от болка и отстъпи назад от дланта на магьосницата. Трис изруга грозно на езика на джуджетата.

— И това ли е от „мелницата“? — попита тя, опитвайки се да запази спокойствие.

— Това ли? Не? Ето това е от мелницата. — Цири равнодушно посочи внушителна синина под лявото си коляно. — А тези са от друго… Те са от махалото. На махалото упражнявам стъпките с меч. Гералт казва, че вече съм много добра на махалото. Казва, че имам такова, ъъъ… Усет. Имам усет.