Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 121
Анджей Сапковски
За момент Лютичето си помисли, че Гералт ще спомене за задачата, с която се е нагърбила Йенефер. По този начин не рискуваше нищо, само щеше да лиши Филипа от аргументи. Но Гералт мълчеше. Поетът се досещаше за причините. Филипа знаеше всичко. Филипа го беше предупредила. И вещерът беше разбрал предупреждението.
Лютичето се съсредоточи върху наблюдението на очите и лицата им, чудейки се дали нещо не е свързвало двамата в миналото. Знаеше, че подобни словесни сблъсъци, доказващи взаимно привличане, като тези, които вещерът понякога водеше с магьосничките, много често приключваха в леглото. Но наблюдението, както обикновено, не му даде нищо. Имаше един-единствен начин да разбере дали вещерът е свързан с някого или с нещо: да влезе в точния момент през съответния прозорец.
— Опеката — продължи магьосницата след малко — означава да поемеш отговорността за безопасността на съществото, неспособно да си осигури тази безопасност само. Ако подложиш на опасност своята подопечна… Ако с нея се случи нещастие, ти ще си отговорен за това, Гералт. Само ти.
— Знам.
— Боя се, че все още знаеш твърде малко.
— Тогава ме просветли. Защо изведнъж толкова много лица поискаха да ме освободят от тежестта на тази отговорност, поискаха да поемат задълженията ми и опеката над моята възпитаничка? Какво иска от Цири Съветът на магьосниците? Какво иска от нея някой си Риенс, който вече е убил в Соден и Темерия трима души, които преди две години имаха контакт с мен и момичето? Който за малко да убие Лютичето, опитвайки се да изтръгне информация за нея? Какъв е този Риенс, Филипа?
— Не знам — каза магьосницата. — Не знам какъв е този Риенс. Но, подобно на теб, и аз много искам да узная.
— А този Риенс — обади се неочаквано Шани — дали случайно няма на лицето си белег от изгаряне трета степен? Ако е така, аз знам какъв е той. И знам къде е.
В настъпилата тишина се чу как по водосточния улей до прозореца започваха да почукват първите капки дъжд.
Шеста глава
Убийството винаги е убийство, независимо от мотивите и обстоятелствата. Защото тези, които убиват или замислят убийство, са престъпници и злодеи, независимо от това какви са: крале, князе, маршали или съдии. Никой от замислилите или извършили насилие не може да се смята за по-добър от обикновените престъпници. Защото всяко насилие по своята природа непременно води до престъпление.
— Не бива да грешим — каза кралят на Редания Визимир, допирайки косата при слепоочието си с пръстите си, окичени с пръстени. — Нямаме право на грешки или непредвидливост.
