Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 122

Събралите се мълчаха. Демавенд, владетелят на Аедирн, седеше отпуснато в креслото си и зяпаше халбата бира, която бе сложил върху търбуха си. Фолтест, господарят на Темерия, Понтар, Махакам и Соден, а от скоро и сеньор-протектор на Бруге, се беше обърнал към прозореца, като по този начин демонстрираше на всички благородния си профил. На противоположната страна на масата седеше Хенселт, кралят на Каедвен, който наблюдаваше участниците в съвещанието с дребните си пронизващи очички, сияещи върху неговото брадато, разбойническо на вид лице. Меве, кралицата на Лирия, замислено си играеше с огромните рубини на огърлицата си, като от време на време изкривяваше многозначително красивите си пълни устни.

— Не бива да грешим — повтори Визимир. — Защото всяка грешка може да ни струва прекалено скъпо. Да се възползваме от чуждия опит. Когато преди петстотин години нашите предци са слезли от корабите на плажовете, елфите също са скрили главите си в пясъка. Отнемали сме им страната късче по късче, а те са отстъпвали, като през цялото време са смятали, че това е последната граница и няма да продължим нататък. Че ще бъдем по-умни! Защото сега дойде нашият ред. Сега ние сме елфите. Нилфгардците са на Яруга, а аз чувам тук да се говори: „Нека си стоят там.“ Чувам: „Няма да продължат по-нататък.“ Но те ще продължат. Пак ви казвам, не бива да повтаряме грешката на елфите!

По стъклата на прозорците отново започнаха да почукват капки дъжд, вятърът нададе вой. Кралица Меве вдигна глава. Стори й се, че чу грачене на гарвани и врани. Но това беше само вятърът. Вятърът и дъждът.

— Не ни сравнявай с елфите — каза Хенселт от Каедвен. — Обиждаш ни с това сравнение. Елфите не са умеели да се бият, бягали са от нашите предци, криели са се в планините и горите. Елфите са отстъпили на прадедите ни Соден. А ние показахме на нилфгардците какво означава да се бият с нас. Не ни плаши с Нилфгард, Визимире, не ни пробутвай пропаганда. Казваш, че нилфгардците са на Яруга? А аз казвам, че се крият оттатък реката като мишка под метла. Защото при Соден им прекършихме гръбнака! Пречупихме ги не само военно, но най-вече в морално отношение. Не знам дали е вярно, че Емхир вар Емрейс тогава е бил против агресия от такъв мащаб и нападението над Цинтра е извършено от някаква враждебна на него партия. Обзалагам се, че ако тогава ни бяха победили, той щеше да крещи „Браво!“ и да раздава привилегии и титли. Но след Соден изведнъж се оказа, че е бил против и за всичко са виновни своеволията на неговите маршали. И полетели глави. По ешафодите потекла кръв. Това е точна информация, не са никакви слухове. Осем демонстративни екзекуции, значително повече по-скромни. Няколко на пръв поглед естествени, но въпреки това загадъчни смъртни случая, голям брой неочаквани оставки. Казвам ви: Емхир се е вбесил и практически е унищожил собствените си командни кадри. Кой сега ще води армията им? Стотниците?

— Не, не стотниците — изрече студено Демавенд от Аедирн. — А млади и способни офицери, които дълго са чакали такава възможност и които Емхир обучава отдавна. Тези, които старите маршали не са допускали до командването, не са им позволявали да израстват. Тези, които са потушили въстанията в Метина и Назаир и за кратко време са разбили метежниците в Ебинг. Командири, които оценяват ролята на маневрите на заобикаляне във фланг, далечните кавалерийски рейдове, мълниеносните преходи на пехотата, десантите откъм морето. Командири, възприели тактиката на унищожителни удари в определена посока, използващи при обсади на крепости съвременна техника вместо съмнителна магия. Не бива да ги подценяваме. Те напират да форсират Яруга и да докажат, че са научили нещо от грешките на престарелите маршали.