Читать «Кръвта на елфите» онлайн - страница 120

— По принцип това, заради което съм дошла, засяга изключително Гералт от Ривия — започна Филипа след кратко мълчание. — Обаче разбирам, че ще е нетактично да гоня някого оттук, така че…

— Аз мога да си тръгна — каза неуверено Шани.

— Не можеш — промърмори Гералт. — Никой не може, докато ситуацията не се изясни. Прав ли съм, госпожо Ейлхарт?

— За теб съм просто Филипа — усмихна се магьосницата. — Да оставим настрана етикета. И няма нужда никой да излиза, никой не ми пречи. Най-много нечие присъствие да ме изненадва, но какво пък — животът е безкрайна поредица от изненади… както казваше една моя позната. Наша обща позната, Гералт. Медицина ли учиш, Шани? Кой курс си?

— Трети — измънка девойката.

— Ах! — Филипа Ейлхарт гледаше не в нея, а във вещера. — Седемнайсет години, каква хубава възраст. Какво ли не би дала Йенефер, за да бъде отново на толкова. Как мислиш, Гералт? Впрочем при първа възможност ще я попитам лично.

Вещерът се усмихна неприятно.

— Не се съмнявам, че ще я попиташ. Не се съмнявам и че ще съпроводиш въпроса си с коментари. Не се съмнявам също, че това ще ти бъде много забавно. А сега да преминем към работата, моля.

— Правилно — кимна магьосницата със сериозно изражение. — Сега му е времето. А ти нямаш много време. Вероятно Лютичето вече е успял да ти предаде, че Дийкстра изведнъж изпита желание да се срещне с теб и да поговорите с цел установяване на местоположението на някакво момиче. Дийкстра има заповеди от крал Визимир по този въпрос, така че ще настоява много да му посочиш това място.

— Ясно. Благодаря за предупреждението. Само едно нещо малко ме учудва. Казваш, че Дийкстра е получил заповеди от краля. А ти не получи ли някакви заповеди? Все пак и ти влизаш в съвета на Визимир.

— Вярно е. — Магьосницата не обърна внимание на подигравателния тон на вещера. — Влизам. И се отнасям сериозно към своите задължения, състоящи се в това да предпазвам краля от извършване на грешки. Понякога, както в този конкретен случай, не мога да кажа на краля директно, че греши, и да го убеждавам да не извършва прибързани действия. Просто трябва да му попреча да извърши грешка. Разбираш ли ме?

Вещерът кимна. Лютичето се съмняваше, че Гералт разбира. Защото знаеше, че Филипа лъже като по ноти.

— И така — изрече бавно Гералт, доказвайки, че разбира всичко прекрасно, — явно Съветът на магьосниците също се интересува от моята подопечна. И магьосниците искат да знаят къде е тя. И искат да се доберат до нея, преди да го стори Визимир или някой друг. Защо, Филипа? Какво толкова има в моята подопечна, с какво е предизвикала този интерес?

Очите на магьосницата се присвиха.

— Не знаеш ли? — изсъска тя. — Знаеш толкова малко за своята подопечна? Не искам да избързвам с изводите, но подобна неосведоменост показва, че изобщо нямаш необходимите умения, за да бъдеш опекун. Наистина се учудвам, че след като си толкова неосведомен и зле информиран, си се решил да поемеш опеката над нея. Не стига това, но и си решил да лишиш от възможността да бъдат опекуни и други — такива, които имат и това право, и съответната квалификация. И при всичко това още питаш защо. Внимавай арогантността ти да не те погуби, Гералт. Пази се. И пази това дете, по дяволите! Пази момичето като зеницата на окото си. А ако не ти е по силите, помоли за това някой друг.