Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 80

— Бих могъл да го убия — предложи спокойно Карлос.

Констанца присви очи.

— Не! Ако от главата му падне дори косъм, ще се каеш цял живот, обещавам ти го!

В гласа му прозвуча заплаха:

— Сериозно ли говориш, скъпа? Оставяш един гринго да забие клин между нас? След всичко, което сме преживели заедно?

Констанца се насили да се усмихне.

— Никога не бих те заплашвала, Карлос… Ала ако възнамерявах да ти отнема Сабрина, не би ли се опитал да ме спреш?

Карлос кимна колебливо.

— Сигурно, скъпа, ние толкова си приличаме. Нищо не е в състояние да ни спре. Целта е ясна — Сабрина и богатството й за мен, грингото и парите му за теб! Имаш ли някакъв план?

— Може би — прошепна тайнствено тя. — Но ще те струва много пари.

Карлос направи гримаса.

— Нали знаеш колко съм зле е финасите, поне за сега.

— Искаш ли да имаш Сабрина?

— Разбира се, че я искам!

— Тогава ще намериш начин да ми дадеш това, от което се нуждая, нали?

— Да! — отговори Карлос, скърцайки със зъби. Констанца сведе очи и заговори със странно развълнуван глас:

— Може би ще успееш да завоюваш Сабрина — тя е жена и трябва да се подчинява на баща си… или на настойник. Но аз се съмнявам, че бих могла да стана сеньора Дейнджърмънд. Никой не може да принуди един мъж да се ожени, както това толкова често става с жените.

Тя вдигна очи и Карлос с изненада видя колко болка имаше в погледа й. Трогнат, той улови нежно ръката й.

— Толкова много ли значи за теб този мъж?

Тя се усмихна измъчено:

— О, да, толкова много, че няма да го преживея ако се ожени за друга. — Гласът й стана твърд. — Затова ще сторя всичко, за да възпрепятствам женитбата му за Сабрина. Тя има всичко — пари, младост и обществено положение, — а аз си нямам нищо! Би било несправедливо, ако на всичкото отгоре получи и такъв мъж.

— А знаеш ли как да й го отнемеш? Как ще предотвратиш годежа?

— Може би няма да мога да спра събитията, но ще разруша тази любов. Ако е такава, каквато изглежда Сабрина ще гледа на Брет само с презрение.

— Как?

Констанца се усмихна.

— Това няма да ти кажа. Първо трябва да ми намериш злато — много злато, Карлос, защото когато свърша с твоята Сабрина, вече няма да мога да остана в Накодочес. Трябва да се махна завинаги или истината ще се разкрие и тя ще узнае, че сме я излъгали. Следователно, щом ми донесеш достатъчно злато, за да платя пътуването си до Испания и да изживея там остатъка от дните си в лукс, ще ти разкажа плана си.

— Нямаме много време — настояваше Карлос. — Трябва веднага да се направи нещо.

Констанца отговори остро:

— Ще го направя, щом изпълниш твоята част от уговорката — състояние в злато. Получа ли го, Сабрина ще е твоя.

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

Отдавна бе минало среднощ, когато и последният гост напусна хасиендата. Сабрина уморено пожела лека нощ на баща си и Брет и побърза да се качи в стаята си. Метна новата рокля на един стол и се вмъкна с доволна въздишка под завивките, с твърдото убеждение, че ще заспи веднага.

Но не стана така. Тази вечер се бяха случили толкова много неща и прекрасните спомени дълго я държаха будна. Обръщаше се от една страна на друга и с радост очакваше новия ден.