Читать «Лилия в нощта» онлайн - страница 81

Накрая стана и се заразхожда неспокойно из стаята. После гола, както си беше, излезе на балкона и се загледа в нощта. Лунната светлина се отразяваше във водата на езерото и Сабрина изведнъж разбра какво й се иска да направи. Наметна една стара рокля върху голото си тяло, промъкна се по тъмната стълба надолу до входната врата и изтича боса към павилиона.

Езерото искреше сребърно на лунната светлина. Сабрина се разходи безцелно покрай брега, нагази и усети, че водата беше още топла от дневната горещина. Нощта бе тиха, дори викът на кукумявката не я нарушаваше. Сабрина повярва, че е единственият буден човек в този свят, нощният въздух я успокои и омекоти бурната радост на очакването.

Но тя не беше сама и не беше единствената будна Брет също не можа да заспи. Чу как Сабрина се промъкна на пръсти покрай стаята му, защото продължаваше да крачи неспокойно напред-назад, смаян от увереността, че той, Брет Дейнджърмънд, наистина се беше влюбил.

Седмици наред се съпротивляваше на все по-бурно завладяващото го чувство, не искаше да го признае пред себе си, а тази вечер за малко да се обвърже завинаги. Осъзна, че беше само въпрос на време, докато се реши окончателно на женитба.

Не беше излъгал, когато каза, че инстинктът му го съветваше да бяга. Но мисълта да не види никога Сабрина го хвърляше в дълбоко отчаяние. Усещаше се като муха в паяжина, а демоните от миналото все по-често надигаха грозни глави.

След историята с Даяна Парди в Лондон преди много години бе станал още по-подозрителен. Знаеше, че изглежда добре, че е опитен любовник, но дали това беше истинската причина… или богатството му? Съмняваше се дори в Сабрина — може би тя се интересуваше повече от парите му, отколкото от самия него. Повтаряше си постоянно колко е смешна тази мисъл — богатството на дел Торес сигурно бе по-голямо от неговото, — но раните бяха дълбоки. Може би тя искаше парите му, защото семейство де Ла Вега бяха пред разорение? Най-вече тази мисъл му пречеше да поиска ръката й. Щом годеницата му идваше при него от леглото на друг, трябваше най-малкото да е сигурен, че ляга в прегръдките му не заради парите.

Запали си пура и понечи да излезе навън, за да подиша нощния въздух, когато чу тихите стъпки на Сабрина. Тя изскочи от къщи и изтича по посока към езерото. Отива в павилиона, помисли си Брет и в душата му нахлу отвращение. Сигурно има среща с Карлос. Трябваше на всяка цена да използва този случай, за да си изясни дали малката безсрамница го мами или не.

Слезе безшумно към езерото и се скри в сянката на павилиона, без да изпуска от очи Сабрина, която се разхождаше замечтано по брега.

Чу веселия й смях и само след секунди девойката потопи босите си крака във водата. Вдигна роклята си до коленете и пристъпи грациозно навътре. Капките, които се пръскаха под краката й, блестяха като диаманти на лунната светлина. Спря за миг и се загледа с копнеж в спокойното като огледало езеро.